Завръщането на исполина

 20 август 2012 г – една голяма дата за испанския елитен футбол. След сезон отсъствие Депортиво (Ла Коруня) се завърна там където му е мястото. Страшилището на предните две десетилетия преживя кризата и воден от легендарните фигури Валерон и Мануел Пабло отново хвърли в екстаз трибуните на „Риасор“.

Треньорът Олтра не изненада никого със стартовия състав за домакинството на Осасуна. Героят Даниел Арансубия бранеше голлинията, пред него в тандем работеха Марчена и Айтами, отдясно ветеранът Мануел Пабло, а отляво бразилецът Евалдо. В средата Хуан Домингес и Абел Агилар градяха играта, а по крилата нападаха португалците Бруно Гама и Пици. Вездесъщият Валерон игра зад единствения нападател Рики.

Депортиво направи силно впечатление през първото полувреме, като контролираше продължително топката и създаде две чисти положения за гол – удар в напречната греда и пропусната дузпа. Съставът на Осасуна играеше храбро, но така и не заплаши домакинската врата. В седмата минута Мануел Пабло изведе Пици на стрелкова позиция, но шутът на португалеца се отби от горната греда. „Синьо-белите“ заложиха на активна игра по фланговете и бързи подавания по тревата, а Валерон отново напомни на всички за гения си. Хуан Домингес се раздаде в създаването на атаки, докато Абел Агилар 13 пъти пресечи опити на противниците да нападат.

Единственият точен удар за Осасуна дойде в 31-ата минута след центриране от ъглов удар, но Арансубия се пласира добре и успя да спаси. В 42-ата минута съдията Фернандес Борбалан подмина нарушение в наказателното поле срещу Рики. В последната минута на допълнителното време Мигел Флано събори Бруно Гама и този път бялата точка беше посочена. Възстановилият се от удар в коляното Рики уцели лявата греда и не успя да даде предимство на домакините.

През втората част „СуперДепор“ отстъпи владението на топката, но успя да отбележи два гола. Началото беше мудно до падането на първия гол за галисийците през новия сезон. Пици асистира на Рики, който финтира Флано и прати топката в близкия ъгъл на вратаря Андрес Фернандес, който не успя да се намеси. След попадението мачът се наелектризира и скоростните атаки се редуваха. На мястото на голмайстора Рики се появи Нелсон Оливейра, демонстрирайки голям хъс. Вторият ход на Олтра беше да даде отдих на Валерон, който беше изпратен с овации на крака от целия „Риасор“, за да даде шанс за изява на Алекс Берхантиньос.

Най-деен на терена за „синьо-белите“ беше крилото Пици, който навъртя сериозен километраж и показа комбинативност. В 81-ата минута и той получи почивка, за да се появи дебютантът Камуняс. Вторият гол падна в продължението и беше истински шедьовър. Депор се бранеше, когато Евалдо успя да отнеме топката и да я прати на пътя на Нелсон Оливейра. Нападателят тръгна от своята половина, елиминирайки Флано, за да остане очи в очи с Андрес. Португалецът хладнокръвно реализира първото си попадение за „СуперДепор“ с прехвърлящ удар.

Цялостното представяне беше солидно, като отборът успя да преодолее пропусната дузпа, за да отбележи два чудесни гола за първи три точки през сезона. Депортиво прави година без загуба на своя „Риасор“. Началото е положително преди следващата стъпка – гостуване на Валенсия.

Депортиво (Ла Коруня) – Осасуна 2:0 (0:0)

1:0 Рики (53 мин)
2:0 Оливейра (92)

Депортиво (4-2-3-1): Арансубия – Мануел Пабло, Марчена, Айтами, Евалдо – Хуан Домингес, Абел Агилар – Бруно Гама, Валерон (72 – Алекс Берхантиньос), Пици (85 – Камуняс) – Рики (63 мин – Оливейра)

Съдия: Давид Фернандес Борбалан

Стадион: „Риасор“, 30 000 зрители

Олимпиадата на загубените надежди

България е малка държава. България е бедна държава. Такава е за хората с малко акъл и бедни сърца, които години наред повтарят тези две банални изречения. Тъпанари жадни да се гледат по телевизията, да се четат по вестници, да се гъделичкат колко са се издигнали над „тълпата“. Те не могат да вдъхнат национална гордост, не знаят какво са достойнство и чест, но не им пречи редовно да употребяват тези думи. Те искат българинът да няма самочувствие и претенции. Да го е срам от всичко и да приема мизерното си битие за непоправима даденост. Да не помни героите си, миналото си и да не си мисли, че бъдещето ще му донесе нещо хубаво. Същите боклуци се опитаха да махнат „Аз съм българче“ от букварите, заместиха робството с „османско присъствие“. Няма да разбереш за умните и успелите българи, защото медиите са заети да занимават с мутри, курви, кой кого ебал, бил, убил и как една шепа помияри охолстват по всяко кътче на света, докато 80-90% от хората го карат с лишения от месец до месец или в дългове. Няма друг такъв народ. Народ, който има хиляди поводи за гордост, а е свел глава като първокласник без домашно.

Олимпиадата на надеждата. Това бяха дните в Лондон за българския народ. Той чакаше своите герои да му инжектират лековита доза гордост. Да припомним на света, че и нас ни има. Да намерим отново нашия начин да се справяме с всичко, най-вече когато обстоятелствата ни поставят в положение да не сме застрашаваща конкуренция. Онази вътрешна сила, която веднъж отприщена може да накара Везувий да си мълчи и да си записва какво е могъщество. Нямах очаквания към спортистите ни преди началото на Игрите. Сега след края им нямам и никакви претенции към тях. Статистиката е тежка, както и равносметката. Разтреперих се, когато Данчо Йовчев се класира за финал, разтреперих се от яд, когато Станка Златева се разплака и каза „Нищо не става от мен“, щеше ми се волейболният ни отбор най-сетне да успее да прескочи малкото, което го разделя от призовите места. Седмото място на Данчо, четвъртото на волейболистите ни, второто на Станка – това са големи успехи. Морален триумф. Да загърбиш всички фактори, които те дърпат надолу. Всичките ни представители заслужават уважение. Без значение от класирането си.

Условията, които имат те за подготовка са мизерни. Карат го на проситба, воля, мускули и както могат. Скандали в самите федерации. Остарели методики. Твърде стари уреди за трениране. Базите са оставени на самоунищожение. Белмекен се поддържа от кумова срама и то на равнището на което беше завещан от комунистическия строй. Перспективите са ясни. Подготовка в чужбина, която струва доста средства. Държави, които не щадят ресурси, предлагат необходимото на нашите таланти и все повече от тях ще предпочетат да се състезават за мащехи. Защото родната им майка не ги обича. Тежко ми е да го кажа, но е така. Патриотизмът изглежда гръмнал патрон. Спортната кариера е рискова, а дори да се опазиш от сериозни контузии пак не е много продължителна. В професионална среда ще постигнеш максимални резултати, ще се стремиш към рекорди и ще имаш реален шанс да ги подобриш. Ще получаваш справедливо и мотивиращо възнаграждение за труда си. Все неща, които в днешната българска действителност са безследно изчезнали.

Поведението на държавата е криминално. За 23 години бяха построени две зали – една в Самоков, която протече на първия по-силен дъжд и тази в София. Никой не казва колко зали, стадиони, басейни и т.н. се разрушиха. Не ми се ще да правя сравнения със Запада, но тук ще спомена нещо. В Холандия е държавна политика населението да спортува. Направено е проучване, което показало застрашаващо напълняване сред голяма част от хората и държавата е разработила начини да стимулира обикновения човек да спортува често. Не очаквам държавата да издържа сама и изцяло спорта. Да създаде механизми и да насърчи бизнеса да се занимава и в тази сфера. Спортът трябва да бъде достъпен за всеки. Да има ученически първенства, студентски, работнически. Факт е, че британците дойдоха да преписват българските структури, за да подобрят редица спортове. Ние захвърлихме всичко, заклеймявайки го като комунистическо наследство, а чужденците го приеха като работещ модел и са доволни от резултатите.

Федерациите ни масово са завладяни от бивши спортисти, които се самозабравиха. Такива, които били на толкова високо ниво, че нямат нужда от частен самолет, защото летят със собствени криле. Хубаво е шефовете да са били в съответния спорт и да имат популярност, но най-хубаво е да работят на първо място ЗА спорта. Във волейбола Данчо Лазаров е решил, че мандатът му е посмъртен. Някои го защитават, защото успял да уреди престижното домакинство на Световната лига и сме имали позиции в световната организация. Същите тия се правят, че не знаят за всички далавери в първенствата и какви условия има, за да се играе зад граница. На миналата олимпиада скандал с Пламен Константинов, на тази с треньора и един от лидерите в състава. Четвъртото място не е благодарение на Лазаров, нищо, че той няма да се посрами да си го зачисли. Управлението на баскетбола от години се клати като президентското място на футболния Локомотив (Пловдив). Тъкмо се позакрепи някой и малко след това се започва отначало. Индивидуалните спортове също се командирстват. Мария Гроздева беше унизена от Федерацията по стрелба, Петя Неделчева се разплака, защото от Федерация по бадминтон имали зъб на треньора й и не помогнали с нищичко. Такива дребни душици, които изстискват и без това малките бюджети, няма да поемат отговорността за всичко, което се случи. Не само на тази олимпиада, а много преди нея. Тези хора няма да пролеят горчивите сълзи на мъката. Те ще се хилят ехидно и ще съскат „Толкова си можеш“ и „Без мен не стават нещата“. Точно обратното – точно без тях ще се получат нещата. За щангите, борбата, бокса, гребането и много други положението е същото. Спортът ни няма нужда от тези тумори. Спортът има нужда от нови хора, амбицирани, с модерно мислене и огромен глад за успехи. С реалистична оценка за настоящето и с очакване на постепенно развитие. Никой не е станал шампион с един опит.

На твърденията, че България е малка и бедна държава, ще отговаря с таблицата отдолу. В нея са балканските страни, бивши членки на Източния блок и Белгия, Дания и Швейцария, които са съизмерими с мащаба и населението ни, но доскоро бяхме на по-високо спортно равнище от тях.

Държава	Участници	Медали	Злато	Сребро	Бронз	Място
България	63	2		1	1	63
Беларус	173	12	2	5	5	26
Белгия	119	3		1	2	60
Грузия	35	7	1	3	3	39
Гърция	106	2			2	75
Дания	114	9	2	4	3	29
Полша	220	10	2	2	6	30
Румъния	105	9	2	5	2	27
Словакия	46	4		1	3	59
Словения	69	4	1	1	2	42
Сърбия	117	4	1	1	2	42
Турция	114	5	2	2	1	32
Унгария	157	17	8	4	5	9
Хърватия	106	6	3	1	2	25
Черна гора	33	1		1		69
Чехия	133	10	4	3	3	19
Швейцария	106	4	2	2		33

В Пекин през 2008 г България беше представена от 70 спортиста в 15 вида спорт и спечели 5 медала – злато (гребане), сребро и бронз (борба). В Лондон през 2012 г 63 българи участваха в 16 вида спорт и взеха сребро (борба) и бронз (бокс).

Хелзинки 52 – 1 медал – 1 бронзов
България – 40-о място (с Египет, Португалия, Венецуела)

Мелбърн 56 – 5 медала – 1 златен, 3 сребърни, 1 бронзовБългария – 19-о място

Рим 60 – 7 медала – 1 златен, 3 сребърни, 3 бронзови
България – 15-о място

Токио 64 – 10 медала – 3 златни, 5 сребърни, 2 бронзови
България – 11-о място

Мексико 68 – 9 медала – 2 златни, 4 сребърни, 3 бронзови
България – 18-о място

Мюнхен 72 – 21 медала – 6 златни, 10 сребърни, 5 бронзови
България – 9-о място

Монреал 76 – 22 медала – 6 златни, 9 сребърни, 7 бронзови
България – 7-о място

Москва 80 – 41 медала – 8 златни, 16 сребърни, 17 бронзови
България – 3-о място

Сеул 88 - 35 медала - 10 златни, 12 сребърни, 13 бронзови.
България - седмо място в генералното класиране.

Барселона 92 - 16 медала - 3 златни, 7 сребърни, 6 бронзови
България - 18-о място.

Атланта 96 - 15 медала - 3 златни, 7 сребърни, 5 бронзови
България - 22-о място.

Сидни 2000 - 13 медала - 5 златни, 6 сребърни, 2 бронзови
България - 16-о място.

Атина 2004 - 12 медала - 2 златни, 1 сребърен, 9 бронзови
България - 33-о място.

Пекин 2008 - 5 медала - 1 златен, 1 сребърен и 3 бронзови
България - 42-о място (заедно с Индонезия)

Лондон 2012 – 2 медала – 1 сребърен и 1 бронзов
България - 63-о място (с Естония, Индонезия, Малайзия, Пуерто Рико и Тайпей)

Даниел Георгиев - Даката

Предизвестена смърт (бг версия)

Години наред в края на лятото по екраните се завърта „Убийството на бг футбола“, продуциран и режисиран от плеяда мутри. Футболът е проста игра, но управлението му не е за прости хора. Трябва концепция, бюджет, разумно управление и стратегия. Да си прецениш възможностите и силите, да си поставиш реалистични цели и да търсиш прогрес.

Отбор не се гради за седмица или месец. Не става и само с наемници. Пазаруването на килограм е присъщо на пазар за плод и зеленчук. Във футбола така не се стига доникъде. Псевдоуправници, псевдоагенти, псевдоиграчи. Като не можеш да купуваш качествени играчи, създавай си ги. Няма как. Школите са затънали в мизерия. Дали ще станеш футболист не е въпрос на талант, а на пари. Татко плаща – титуляр си. Татко не може да плати – момче, намери си професия. Освен ако Димитър Пенев не те хвърли на арената. Тия времена също отминаха.

Новоизпечените богаташи се настаниха по лимузините, запалиха по пура и вече нищо не може да ги озапти – светът е техен. Добре че имат щедри души да дават и за футбола, защото по думите им от него в България не може да спечелиш. Същите тия, които пръскат стотици хиляди евро за разни африканци, западняци, а вече и обърнати към азиатските играчи. Футболът е златна мина за пари, за тоя, който знае как да копае в нея. Стадионите са празни заради уредените мачове, заради куците коне, защото на хората им омръзна да ги правят на балъци. Билетите за порнографията А група трябва да струват 10 стотинки.

Без школи. Без стадиони. Без специалисти. Без бъдеще. Дупката става все по-дълбока. Клубове без стабилност, организационен хаос. Клубове еднодневки. Пререгистрирани, закрити, издържани от държавата. Фиктивни акционерни дружества. Абсолютна пародия. Мръсна. Грозно е. Тъжно е. За тези, които имат футболни сърца. За тези, които не знаят дали утре любимият им отбор ще го има, дали ще започне следващия сезон и ако да, дали няма да е в някоя селска група. Това за което ние мечтаем, другите го имат. Да имаш стадион, да имаш фланелка и шалче на любимия отбор, да има табло за резултата. Да има камера, която да ти покаже има ли засада, мина ли топката голлинията.

Тежкарите по сепаретата и терените са въздух под налягане. С какви очи протестираш, че не ти били изплатили 10 хиляди лева тоя месец, че и ти семейство си хранел?! Я, питай някой миньор или друг бачкатор, който не си е взимал заплатата от 300 лв в продължение на 5 месеца?! Най-вероятно и двамата имате един и същ работодател. Само че бачкаторът изкарва и твоите пари. Щото ти като отпаднеш след два до шест мача в Европа спираш да носиш приходи и минаваш твърдо в графа Разходи. Няма да ти ръждяса колата, нито ше пиеш вода от чешмата. Ти просто си такъв – лигльо с претенции, който в решаващия момент омеква в коленете и топката го подминава, като манекенка, която се чука с шефа ти. Ако беше нещо друго, щеше да привлечеш внимание и да заиграеш на друго ниво, но то ти е над възможностите.

Дисциплина, тактическа грамотност, технически умения, издръжливост, бързина - само термини. Що за идиотизъм е фразата „Той не очакваше подаване“, а какво очаква сам на границата на наказателното поле – ракета томахоук или Мис Свят Петрохан Монокини?! Докога с оправданията? Докога всеки ще казва „Не зависи от мен“. Докога мутрите с тъмните очила и черните дрехи ще изтъкват с ирония „Меси ли да докарам?“. Тия на терена да не ги купи друг, бе?! И треньора ли друг ти го назначи?! Разбира се, винаги виновен може да бъде съдията.

Отборите ни окапват физически, нямат идея какво да правят, когато догонват в резултата, а ако поведат се страхуват да убият съперниците и се окопават сякаш ги напада руската армия насред Сибир. Футболно ръководство си нямаме. Няма да говоря за епохата на Батето, за умрелите добро или нищо. Не искам да говоря за Борислав Михайлов, той е на едно друго ниво, а аз толкова ниско и да искам не мога да сляза, асансьорът не ми го позволява. Очевидно е, че управление няма.

Литекс пред закриване, Локомотив (Пловдив) се разпада през 3-5 години, Черно море щеше да строи стадион на стадионите на мястото на „Юрий Гагарин“ във Варна, Черноморец искаше да става звяр от Изтока. Толкова амбиции превърнати в некролози. Големи приказки и малки дела. Далаверки. Внезапно милионерите са жертви, тежко обидени и т.н. Междувременно отбор като Пирин (Благоевград) дал толкова много на футбола ни е системно разбиван и разграбван. Докога?

Обидно. Отпадането на всичките ни отбори в първи кръг не е изненада. Не е повод за трагедия. Плачът е смешен. Случилото се е закономерно. Изненадващите са частичните успехи, като влизането в групите на Лига Европа и единственото участие в тази фаза на Шампионската лига. Не ни предаде нито късмет, нито спортно щастие, нито съдийски решения. Предадохме се сами. Както предадохме Васил Левски. Както сме си свикнали... А нашите революции са обречени на неуспехи. Колко още ще търпим футбола и живота ни да бъдат зависими от нагли далавераджии, които не виждат по далече от носа си, а той обикновено е силно сплескан...

Даниел Георгиев - Даката

И дузпаджия №1 е...?

Дузпите – онзи спорен момент във всеки футболен мач, който нажежава страстите до война. Претенциите на ощетените и аргументите на облагодетелстваните. Драматичните мигове, когато съдията показва бялата точка, а изпълнението може да преобърне всичко. Не са рядкост случаите, когато отбори са продължавали напред или са печелили купи с помощта на дузпата. Някои клубове сякаш са абонирани за получаването им и доста зорко охранявани, когато трябва да се отсъдят срещу тях. Споровете относно дузпите никога няма да секнат. Тъй като и аз като всеки фен имам своето виждане за „най-тежкото наказание“ реших да се поровя в статистиките и да видя на кой колко „за“ и „против“. Избрах водещите отбори от Англия, Германия, Испания и Италия и разгледах всичките им мачове в европейските турнири, с изключение на Суперкупата. И дузпаджия №1 е...?

Отбор	Дузпи „За“
Реал (Мадрид)	6,14
Барселона	6,4
Байерн	8,13
Милан	8,77
Манчестър Юнайтед	9,71
Арсенал	9,71
Интер	10
Ливърпул	10,35
Ювентус	11,53
Борусия Дортмунд	13,62

Отбор	Дузпи „Срещу“
Манчестър Юнайтед	27,36
Интер	24
Борусия Дортмунд	19,67
Байерн	19,1
Ливърпул	17,83
Ювентус	17,04
Милан	14,87
Барселона	11,39
Арсенал	11,1
Реал (Мадрид)	9,02

Коефициентите са изчислени, като се раздели общият брой мачове на отсъдените „За“ и „Срещу“ дузпи.
*Забележка – не всички отсъдени в полза и вреда наказателни удари са реализирани.

Реал (Мадрид) получава най-много дузпи средно на мач, но в същото време и срещу него се свири най-често. Най-трудно съдиите отсъждат топката да застане на бялата точка срещу вратата на Манчестър Юнайтед. Като обща бройка дузпи в полза на отбора на първо място е Барселона със 73, който има и най-много мачове от всички. На обратния полюс първенец е Реал (Мадрид) с 49 дузпи в негова вреда, като клубът е втори по общ брой мачове в Европа.

Статистиката обхваща всички сезони на европейските турнири до края на сезон 2011/2012 г.

Реал (Мадрид) отсрами дузпаджиите в Европа

Най-спорните моменти във футбола по правило са свързани с дузпите. Отсъждането им в полза на по-именитите отбори често се възприема като тенденция. Не е рядкост съдийската подкрепа да дойде в момент, когато фаворитът изостава или изпитва сериозна трудност да отбележи. Печели се точка или три, а това може да повлияе на изхода на цял сезон.

Англия

В английското първенство лидер в получените дузпи е Манчестър Юнайтед. 11 пъти съдиите дадоха шанс на "червените дяволи" да се разпишат от бялата точка, а срещу тях отсъдиха три пъти. Въпреки че получи най-много дузпи от всичките 20 отбора във Висшата лига съставът на Фъргюсън не успя да защити шампионската си титла, предавайки я на съгражданите от Сити.

Германия

№1 в Бундеслигата при дузпите е Байерн (Мюнхен). Това едва ли изненадва някого, но е факт, че въпреки 11-те наказателни удара в полза на баварците, те не успяха да станат шампион. Срещу Байерн беше отсъдена една дузпа за 34 кръга. По ирония на съдбата двете най-важни дузпи за сезона - в гостуването на Борусия (Дортмунд) в шампионата и на финала на Шампионската лига пропусна Ариен Робен. Така мюнхенци завършиха сезона с празни ръце.

Испания

Сред първенците от бялата точка в най-силните първенства единствен Реал (Мадрид) успя да прегърне трофей. Играчите на Жозе Моуриньо припечелиха 13 дузпи, а срещу тях беше дадена само една. В крайна сметка столичаните прекъснаха хегемонията на Барселона и станаха шампион на Испания.

Италия

Първи в съотношението получени и отсъдени срещу по дузпи беше Милан, но остана втори след Ювентус в крайното класиране на Серия А. Миланистите биха десет дузпи, а три бяха в тяхна вреда. Ударите от бялата точка не стигнаха, за да бъде защитена шампионската титла от предния сезон.

Строгата финансова дисциплина или прищявката на богаташа

Когато Байерн (Мюнхен) и Челси излязат на терена на „Алианц Арена“ в съботната вечер на финала на Шампионската лига, за победителите ще настъпи кулминацията на дълъг и труден процес да достигнеш върха на европейския футбол. Две много различни икономически стратегии ще определят подхода към величието.

Контрастът между двата модела се засили с началото на ерата на Финансовия феърплей, въведен от УЕФА. В Челси преправят икономическата си структура, за да покрият новите изисквания, докато немците вече се радват на успехи точно по желанията на управителното тяло на европейския футбол.

Съботният мач може да стане най-голямата реклама или антиреклама на Финансовия феърплей. От икономическа гледна точка Мишел Платини сигурно би бил на стадиона с шалче в червено и бяло.

Доходи

2003/2004 г

1 Манчестър Юнайтед – 259,0 млн. евро
2 Реал (Мадрид) – 236,0 млн. евро

3 Милан – 222,3 млн. евро

4 Челси – 217 млн. евро

5 Ювентус – 215,0 млн. евро

6 Арсенал – 173,6 млн. евро
7 Барселона – 169,2 млн. евро

8 Интер – 166,5 млн. евро

9 Байерн – 166,3 млн. евро

2011/2012 г

1 Реал (Мадрид) – 479,5 млн. евро

2 Барселона – 450,7 млн. евро

3 Манчестър Юнайтед – 367,0 млн. евро

4 Байерн – 321,4 млн. евро

5 Арсенал – 251,1 млн. евро

6 Челси – 249,8 млн. евро

7 Милан – 235,1 млн. евро

8 Интер – 211,4 млн. евро

9 Ливърпул – 203,3 млн. евро

Роман Абрамович пристигна в Челси и веднага промени лицето на футбола. Задълженията на клуба, които бяха в размер на 100 млн. евро бяха погасени, привлечени големи имена, пристигна мениджър от висока класа, последваха трофеи и внезапно Челси стана боец тежка категория в световния футбол. Въпреки обещанието да се самоиздържа финансово до десетилетие, бизнес моделът на клуба и днес не се различава съществено от недоброто управление в ерата на Кен Бейтс.

Според доклада на финансовата компания Дилойт за Паричната футболна лига за 2012 г доходите на Челси са нараснали с 15,1% за първите осем години при Абрамович, въпреки непрекъснатото нарастване на цените на билетите, увеличаване на приходите от телевизионни права, както и нарасналите реклами, провокирани от изкачването на „сините“ в йерархията на силите. Рекламните доходи за 2010/2011 г са 62,8 млн. евро, което е възход с 23% в сравнение с първия сезон на Абрамович – 2003/2004 г. В същото време има спад с 33% от сумата за сезон 2006/2007 г, което предполага невъзможност да се управляват правилно нарасналите печалби.

„Стамфорд Бридж“ се оказва блокиращ за желанието на клуба да бъде по-силен финансово, като този месец клубът предложи да закупи земя на южния бряг на река Темза с желание да си построи нов стадион, който да има възможности за повече печалба. Джон Тери е последният юноша, който стана титуляр в първия отбор, а младоците Джош Макичран, Райън Бертранд и Сам Хъчинсън имат общо едва 23 мача досега, което поставя под сериозен въпрос ефективността на школата на лондончани.

Потенциален нов препъни камък в плановете на Челси е зависимостта от приходите от Шампионската лига. Шестото място през този сезон във Висшата лига означава, че при загуба в събота „сините“ няма да са част от европейския елит за пръв път в ерата Абрамович. Това може да доведе до голям финансов удар – 60 милиона евро от телевизионни права.

„Въпреки че Челси опитва да бъде по-малко щедър отколкото беше в предишните години със заплатите, отказът да плати много при трансфера на Гари Кейхил и раздялата с Алекс и Никола Анелка, които взимаха високи заплати, уволненията на Карло Анчелоти и Андре Вияш-Боаш предизвикаха големи загуби. Евентуалното отсъствие от Шампионската лига също ще нанесе сериозен удар за следващия сезон. Една година няма да е съществен проблем, но ако е за по-дълго ще бъде притеснително“, заяви Джеф Мешър, автор на Проследител на футболните трансфери на Грант Торнтън.

Едно от притеснения на английския клуб е потенциалната загуба на спонсори. Фирмата, която слага името си на екипите – Самсунг заплашва да прекрати договора си, който вкарва в касата на „сините“ по 16,3 млн. евро на година, ако те участват в Лига Европа през 2012/2013 г.

„Да си свързан с печеливш отбор е много по-добре отколкото с провалящ се, така че е нормално Самсунг да се надява Челси да може да спечели Шампионската лига. Разбира се, това ще изиграе важна роля, когато решаваме дали да подновим договора си“, заяви вицепрезидентът на корейската компания Съни Хуанг.

Подобно развитие може да се отрази пряко на терена – намаляване на приходите от наградния фонд, тв права и загуба на основен спонсор. Тези фактори могат да предизвикат компромиси в трансферната активност това лято.

„Има един въпросителен знак относно това как точно УЕФА ще въведе правилата. Вече станахме свидетели на случката с Манчестър Сити и правата за името на стадион „Етихад“. Хората си задаваха въпроси дали това имаше пазарна стойност. Има клаузи във Финансовия феърплей да се изчисли загубата срещу пазарното ниво, но съм сигурен, че много клубове ще коригират данните. Също така, ако Барселона, Реал (Мадрид), Манчестър Сити и Челси са в нарушение, ще рискува ли УЕФА да ги накаже с изваждане от турнирите?“, сподели Мешър.

 

Състоянието на Челси е в пълна противоположност на това на Байерн. Рекордът на мюнхенци в производството на юноши се корени частично в късмет, а в другата си част на преценка. Имена като Филип Лаам, Холгер Бадщубер, Бастиан Швайнщайгер и Томас Мюлер израснаха в школата през изминалото десетилетие, като клубът се възползва от липсата на сериозна конкуренция при подбора на обещаващи младоци в Южна Германия.

Нов напън да се развиват повече лаамовци и швайнщайгеровци е част от по-широката цел на Байерн да си проправи път в световния футбол, който напоследък се доминира от клубове с големи дългове. Докато Манчестър Юнайтед, Реал (Мадрид) и Барселона имат високо ниво на кредити, а Челси, Манчестър Сити, ПСЖ и Интер се издържат от богаташи, Байерн се научи да разчита единствено на парите, които изкарва.

Изпълнителният директор на баварците Карл-Хайнц Румениге с право се гордее с успеха на клуба си в счетоводните книги, като наскоро обяви, че Челси ще има сериозен проблем да покрие критериите, заложени от Финансовия феърплей за първия краен срок през 2013/2014 г. „Не е тайна, че 60% от професионалните европейски клубове са на червено. Това което знам е, че Челси няма да покрие изискванията на Финансовия феърплей към настоящия момент“, заяви Румениге.

Байерн не увеличи съществено печалбите си от телевизионни права, тъй като тези договори никога не са имали голям принос за клубовете от Бундеслигата за разлика от тези в английската Висша лига. Несъстоятелността на КирхМедия през 2002 г доведе до намаляване на сумата на общо 20 милиона евро в сравнение с цена 80 милиона евро за италианската Серия А и тригодишната сделка на стойност 1,024 милиарда евро за Висшата лига със Скай Спортс.

Постъпленията могат да се променят през това лято, след като бе подписано ново споразумение със Скай, което увеличи стойността на тв правата за Бундеслигата от 412 до 628 милиона евро. Това няма да позволи на немските клубове да се надскочат, тъй като в сила са мерки всеки да живее със спечеленото, по този модел Байерн успя да използва приходите си от вътрешния и световния пазар.

Бяха подписани изгодни сделки с Ауди и Адидас, както и редовната разпродажба на капацитета на стадиона от 69,901 места – всичко това доведе до фантастични възможности за печалба, които Байерн оползотвори напълно. В контраст с 23% възход на Челси в рекламния пазар при Абрамович, Байерн се е издигнал с 69% за същото време. В най-слабата си година мюнхенци отчитат 105,2 милиона евро – 2003/2004 г, но въпреки това са над най-силната година на Челси – 83,8 милиона евро през 2006/2007 г.

Челси редовно харчи повече от Байерн в мечтата си да триумфира в Шампионската лига, докато немците управляват безшумно и залагат на местни продукти, като Тони Кроос и Давид Алаба, които са привлечени за стотинки като юноши, но все пак бяха закупени и звезди като Франк Рибери, Ариен Робен и Марио Гомес без да се изпразва хазната. В сравнение „сините“ продължават да разточителстват на пазара, като последните скъпи покупки бяха Фернандо Торес и Давид Луис. Предходното затишие в трансферите доведе до там, че Челси не беше водеща сила в Англия.

Всъщност Байерн, който обяви печалба по-малка с 50,7 милиона евро от Челси през 2003/2004 г, достигна до 71,6 милиона евро по-голям успех от лондончани за миналата година. Това е основата, но подходът също беше много по-различен.

Заплатите в Байерн остават под 50% от общия капитал, докато Интер и Милан стигат до 85% в това направление. Баварците успяват в климат, който все още позволява открехнати вратички за клубове, работещи на забележителна загуба. Също така Байерн е силен коз в ръцете на УЕФА за доказване на необходимостта от строги финансови правила и изисквания.

Не е трудно да се предвиди, че Байерн ще става по-силен в периода, в който другите големи клубове ще трябва да се адаптират към новите условия. Челси е сред тези, които изостават в битката за отговорно финансово поведение. Пресмятайки потенциалните загуби за следващия сезон предстоящите 90 минути на финала на Шампионската лига никога не са били по-решаващи.

Най-инфарктните шампионски титли във футбола

10 – 2002/03 г – Висша лига на Шотландия – Рейнджърс и Селтик

Най-големите съперници в Шотландия Рейнджърс и Селтик посрещнаха последния кръг на сезон 2002/03 г с равни точки – по 94 и еднаква голова разлика – 68 гола. Селтик победи Килмарнък с 4:0, но Рейнджърс се наложи с 6:1 над Дънфърмлайн и предотврати трета поредна титла за врага си.

9 - 2010/2011 г - ЮАР – Аякс Кейп Таун и Орландо Пайратс

„Пиратите“ завоюваха третата си шампионска титла със стил. Изоставаха от Аякс Кейп Таун на 2 точки преди последния кръг, но успяха да спечелят финалния двубой с гол в последните секунди. Междувременно Аякс записа равенство и изпусна титлата заради по-слаба голова разлика.

8 – 2008/09 г - Индийското първенство – Чърчил Брадърс и Мохун Баган

Вторият сезон на професионалното индийско първенство се реши в самия край. Чърчил Брадръс и Мохун Баган влязоха в последния кръг с по 43 точки, но вторият имаше по-слаба голова разлика. Мохун Баган загуби с 1:2 от Махиндра Юнайтед, докато Чърчил Брадърс спечели с 6:2 над Мохамедан, гарантирайки не само титлата си, но и изпадането на противника си.

7 – 2006/07 г – Ередивизие – АЗ, ПСВ Айндховен, Аякс

В този трибой АЗ, ПСВ и Аякс имаха по 72 т преди последния кръг. АЗ водеше по голова разлика, но се препъна срещу Екселсиор след ранен червен картон. Аякс се озова в лидерска позиция, след като се наложи с 2:0 над Вилем ІІ, но радостта беше за кратко. ПСВ убедително се разправи с Витес – 5:1 и отборът от Айндховен направи голова разлика 50 при 49 за Аякс. Филип Коку стана герой с попадението си в 77-ата минута.

6 – 2009 г – Кампеонато Бразилейро – Фламенго и Интернасионал

Преди последния кръг Фламенго имаше преднина от една точка пред Интернасионал. Лидерът играеше срещу Гремио, като се очакваше противникът да загуби, за да не даде шанс на най-големия си враг. Вместо това Гремио поведе – единственият гол отпразнуван от феновете на Интернасионал. От своя страна техните любимци победиха с 4:0 Санто Андре. Радостта бе помрачена от обрат на Фламенго за 2:1 и първа национална титла от 1992 г.

5 – 2005 г – Джей Лига – Серезо Осака, Гамба Осака и още три клуба

Безпрецедентна битка между пет клуба трябваше да реши титлата в Япония през 2005 г. Серезо Осака водеше с 58 т, следван от Гамба Осака с 57, Урава Редс, Кашима Антлърс и Юнайтед Чиба с по 56. Два късни гола срещу Кавазаки Фронтале донесоха успех за Гамба с 4:2, докато попадение в последната минута на ФК Токио изравни резултата срещу Серезо, пращайки титлата в ръцете на врага. Серезо завърши пети, след като и другите претенденти спечелиха мачовете си.

4 – 2000/01 г – Бундеслига – Байерн (Мюнхен) и Шалке 04

През 2001 г Байерн (Мюнхен) водеше на Шалке с три точки, но с по-слаба голова разлика преди началото на последните мачове. Шалке би Унтерхахинг с 5:3, а на екрана на Паркщадион „синята“ публика видя как Хамбургер повежда в края на Байерн. Празненствата за първа титла от 40 години почти започнаха, когато Патрик Андерсон отбеляза единствения си гол за Байерн – точка за мюнхенци, която разби сърцата на феновете на Шалке.

3 - 2009 г – Клаусура, Аржентина – Уракан и Велес Сарсфийлд

В спорен финал лидерът Уракан домакинстваше на втория Велес Сарсфийлд, като и равенство беше достатъчно за титла. След забавяне на мача нулевото равенство се задържа до 83-ата минута, когато вратарят на домакините Гастон Монсон неволно бе повален от играча на Велес Хоакин Ларивей. Съдията не отсъди нарушение и Макси Моралес вкара на празна врата. Въпреки почти насилствените протести на Уракан голът беше зачетен и Велес стана шампион.

2 - 2001/2002 г – Серия А – Интер и Ювентус

Интер водеше с точка на Ювентус преди последния кръг и за да подсигури Скудетото трябваше да спечели срещу Лацио. „Нерадзурите“ два пъти повеждаха, но Карел Поборски доведе резултата до 2:2 на полувремето. Римските „орли“ шокираха съперника с още два гола за крайното 4:2, докато Ювентус лесно се наложи над Удинезе с 2:0, за да стане шампион за 26-и път. Интер остана трети, след като и Рома победи в последния си двубой.

1 - 1988/89 г – Първа английска дивизия – Арсенал и Ливърпул

Възхваляван като най-лудият завършек в английската футболна история – Ливърпул води на Арсенал с три точки и четири гола по-добра голова разлика преди срещата между двата състава на „Анфийлд“. „Топчиите“ се нуждаят от победа с два гола. В 52-ата минута Алън Смит свърши половината работа, но Ливърпул все още беше в позиция да триумфира. В добавеното време легендарният пробив на Майкъл Томас даде на Арсенал победа с 2:0 пред погледа на 41 000 зрители на стадиона (разпродаден до последното място) и осем милиона пред телевизорите. Шампионската титла отиде в Арсенал.

Майкъл Томас смълчава Анфийлд