Халанд продължава да твори история

След само два удара преди почивката, жълто-черните имаха десет изстрела след нея, постигайки победа срещу Вердер. Домакинският отбор се срина през второто полувреме, печелейки само 40% от дуелите и имайки само 35% притежание на топката. Ето и фактите от Везерщадион.

Добро завръщане: Борусия (Дортмунд) празнува пета победа в шест мача от зимната пауза, постигайки и реванш за отпадането в Купата преди 18 дни в Бремен.

Перфектна седмица: Борусия спечели трети пореден мач.

Супер нападател: Ерлинг Халанд е първият нападател, който вкарва девет гола в първите си шест мача в Бундеслигата. Във всички турнири, това беше неговото дванадесето попадение в осем двубоя за Борусия.

Царят на асистенцията: Джейдън Санчо постигна своята 15-а асистенция в Бундеслигата през този сезон и сега е еднолично на върха по най-много голови подавания в първенството. В последните дванайсет мача в Бундеслигата, той е замесен в 19 гола (десет гола, девет асистенции).

Принцът на асистенцията: През този сезон в Бундеслигата Ашраф Хакими записа асистенция №10, ставайки вторият най-добър в Борусия по този показател.

Девета суха мрежа: Вкарвайки най-малко по три гола в първите пет мача след зимната пауза, днес бяха "само" два за Борусия. В замяна на това, за пръв път през 2020 Дортмунд не допусна гол далеч от дома - общо девета суха мрежа през сезона.

Силна фаза: За 16-и път през този сезон в Бундеслигата, Борусия реализира в първите 15 минути след почивката; за Вердер пък това беше 11-ти гол, който допуска в този период - и двете са най-резултатните в лигата.

Мощно представяне: Емре Джан направи най-много дуели от всички играчи на Дортмунд (28), спечелвайки впечатляващите 68% от тях, като сгреши само едно подаване.

Твърде много да бъдат броени?: Дан-Аксел Загаду отбеляза първия си гол за сезона, ставайки 16-ия играч на Дортмунд, който се разписва в Бундеслигата през този сезон - повече от всеки друг отбор в лигата.

Постоянство: За пръв път под ръководството на Люсиен Фавре, Борусия започна със същите 11 в титулярен състав в три поредни мача.

Шпионска афера в Германия: Полицията се намеси, клубът си призна всичко

В клуб от Бундеслигата решили да преместят границите в спортния шпионаж, но акцията им не успяла.

Шпионирането на противника в спорта не е никаква новост, но в Бундеслигата тази практика е повдигната на по-високо равнище.

Андрей Крамарич и неговите съотборници в Хофенхайм били насред тренировка когато някой забелязал над техния тренировъчен център неидентифициран летящ обект. Набързо се обадили в полицията - да се лети с дрон над група хора е незаконно в Германия.

Цялата ситуация се разиграла преди мача против Вердер в 16-ия кръг, а от бременския клуб признали отговорност за необичайния случай.

Отговорността поел спортният директор Франк Бауман, който дошъл до идеята в сътрудничество с треньора Флориан Кохфелдт и аналитичния отдел.

"Дронът летя кратко, но не е минавал над терена на който са тренирали. Не е имало опасност. Решихме всичко с Хофенхайм", заяви Бауман и говори за неприятността, която създаде тяхната акция.

Вердер в споменатия мач спря по-добре класираният Хофенхайм, завършвайки 1:1 на свой терен. Може би все пак са успели нещо да заснемат преди шпионажът им да бъде саботиран...

Овации на крака за Нури Шахин

Нури Шахин не успя да сдържи сълзите си когато застана пред Южната трибуна за втори път тази вечер след последния съдийски сигнал. Турският национал беше посрещнат от скандирания и дълги аплаузи от верните привърженици на Борусия.

След загряването, Шахин получи венец и голям колаж от шефа на Борусия Ханс-Йоахим Ватцке и спортния директор Михаел Цорк, които му осигуриха топло посрещане. Целият стадион стана на крака, за да отдаде почит на играча, който записа 274 участия за Борусия (Дортмунд) и представя клуба в общо 20 144 минути.

След мача, той заяви пред werder.de: "Това което наистина ми хареса от треньора е, че играхме нашата си игра в Дортмунд и не паркирахме автобуса. Има и по-хубави неща от това да видиш играчи като Марко Ройс или Джейдън Санчо да идват на скорост към теб. Държахме се към нашия стил и изиграхме приличен мач, защитавайки се добре в дълги периоди. с малко късмет можехме да си вземем към вкъщи точка и мисля, че никой не би се чудил как."

Немските привърженици в обединен протест срещу поскъпването на билетите и наглата комерсиализация

В ранния вчерашен мач между Вердер (Бремен) и Херта (Берлин), привържениците и на двата отбора останаха мълчаливи през първите 20 минути на срещата в протест срещу поскъпването на билетите и наглата комерсиализация на футбола. Бременските запалянковци нарушиха мълчанието си след 18 минути и 30 секунди, докато тези на Херта направиха точно това което планираха и след 20-ата минута се върнаха към нормалното подкрепяне. Същата ситуация се случи в Байерн, Хановер и Фрайбург.

В Бремен, привържениците пяха Можете ли да си представите футболен мач без привърженици отиващи на стадиона? Лозунги като Стоп на разделянето на деня на мачовете и Футболът принадлежи на теб и мен, а не на шибаната платена ТВ бяха опънати на трибуните на Везерщадион.

Запалянковците протестират, защото проведоха разговори с Германския футболен съюз и Германската футболна лига по-рано, но останаха недоволни от резултатите. Протестите не са приключили, привържениците ще продължат да протестират и в остатъка от седмицата в Бундеслигата, Втора и Трета Бундеслига.

Нури Шахин: Домът може да е място което краката ти да напуснат, но сърцето ти винаги ще е там

Характеристики като амбиция, кураж, посвещение и упоритост изразяват себе си само когато нещо предизвика тяхното съществуване. Ако бягаме от предизвикателство, оставаме заклещени на същото ниво. Ако изберем да приемем предизвикателството, тогава неминуемо ще създадем нова част от своето вътрешно аз в тази борба. Ние се развиваме и растем спрямо цялостта на нашата истинска природа. Разкриваме собствения си потенциал. Точно така реших за следващата страница от моята кариера, да изляза от своята зона на комфорт, да се изправя пред ново предизвикателство и да съм част от ново изживяване. Въпреки че беше трудно решение да напусна дома, знам, че правилните решения винаги са най-трудните. Нямам съмнение, че взех правилното решение да започна ново пътешествие, това е начинът по който моята история ще бъде дестилирана.

Към Борусия (Дортмунд)

Голяма привилегия е за мен да посветя 15 години от моя живот на клуба, който ме направи това което съм сега. В миналото, и двамата изпитахме, че домът може да е място което краката ти да напуснат, но сърцето ти винаги ще е там. Ще бъда горд член на толкова голямо семейство за остатъка от живота ми, ще дам най-доброто от себе си да предавам ценностите на клуба на следващите поколения и ще нося отговорността да ги вдъхновявам извън терена. Бих искал да използвам тази възможност да изразя най-дълбоката си благодарност към г-н Ханс-Йоаким Ватцке и г-н Михаел Цорк, за тяхното доверие и увереност в мен през целия път. Те ме вдъхновиха с тяхното лидерство и ме накараха да осъзная важността на ценностите за създаването на култура на високо представяне.

Към моите съотборници

Времето не отнема от нашето приятелство, нито разстоянието.

Към Жълтата стена

До последния ми дъх, когато затворя очи, ще ви чувам да пеете моето име. Това е меко довиждане спрямо нашата силна любов и усещам, че ще намерим начин отново да бъдем заедно.

Към привържениците от моята родина

Вашата безусловна подкрепа ме прави по-силен, вашата признателност поставя усмивка на моето сърце.

Към моето семейство, и тези, които станаха мое семейство

Вие ме държите фокусиран върху това което има значение в живота. Благословен съм да ви имам.

Към Вердер (Бремен)

Толкова съм доволен и развълнуван, че ще се боря за клуб, който има амбицията да вдигне летвата, за да постигне велики неща. Вашият глад. Моята страст. Нека растем и се развиваме заедно.

Милионер от калта: Душко Тошич като малък бил оставен в сиропиталище да има какво да яде, а днес има всичко

Футболистът на Гуангжоу РФ е израснал в село в близост до Зренянин. Баща му и майка му заради немотия трябвало да го отведат в интернат, в който е провел три години. Днес е богат и щастлив човек.

Блясък, пари и куп привърженици... вероятно това е първото което помисляте когато си представите личните животи на звездите. Но за някои пътят до успеха наистина е бил трънлив. Такава е житейската история на футболиста Душко Тошич и съпруг на популярната сръбска певица Йелена Карлеуша.

Сръбският национал е отраснал в малкото село Орловат до Зренянин, в къща пълна с любов и с малко финансови средства за живот. Родителите на Душко толкова са нямали, че баща му Милорад заради немотия трябвало да го изпрати в Дома за деца без родителска грижа "Ангелина Койич Гина", където се школувал и заедно с това тренирал спорт, от който успял да заработи милиони.

- Моят Душко няколко години беше в интернат, за да се школува и играе футбол, там имаше редовно хранене, което за дете в развитие е много важно. Сега е много успешен и сме много горди с него. Сбъдна мечтата си. Живее в голям град. Аз и моята съпруга сме стари, живеем тук, защото ни е хубаво. Природата е около нас, свеж и чист въздух. Нищо не ни липсва, а бихме искали внуците да тичат по двора. Не знаете вие как хубаво си играят тук Атина и Ника. Но, да не говоря повече, ще ми се кара съпругата - любезно и малко хитро говори бащата на Душко Милорад.

Комшулукът на прославения футболист има само думи на похвала за семейство Тошич.

- Душко наистина имаше тежко детство. Неговите родители бяха сиромашни, но са почтени и добри хора. Тъй като искаше да тренира футбол, бащата след основното училище го отведе в Зренянин и го даде в дом да се учи и заедно с това да играе футбол. Отиването от малкото село в града за Душко беше сбъдната мечта. Знам че целуваше ръце на родителите си когато се прибере вкъщи, защото са му изпълнили желанието и го пратили в този интернат. Не го интересуваше, че в него борави с изоставени деца, защото имаше ясна цел. Какво щеше да излезе от него, ако беше останал в Орловат? Нищо! - говори местен жител, който настоява за анонимност.

Той ни разказа, че Тошич умеел да се измъкне от вкъщи и по цяла нощ да гледа футбол при комшиите, защото у тях не са имали телевизор.

- Спомням си как Душко молеше комшията при него да гледа мача, защото неговите родители нямаха телевизор. Седеше на кревата, а топката му беше под краката. Случваше се да заспи пред телевизора и баща му посред нощ на ръце да го носи вкъщи. Душко е класически пример как от калта може да се стигне до върха, ако искаш да осъществиш целта - обяснява някогашен комшия на сръбския национал.

"Той и днес обича да дойде с децата и си играе тук по двора. Напълно обнови и оправи къщата на своето семейство и с радост обикаля тук и провежда време когато има възможност. Наистина сме горди с него като наш комшия и имаме само думи на похвала за нашия Душко."

В Дома за ученици на средно училище "Ангелина Койич Гина" ни разказаха, че мъжът на Йелена Карлеуша е провел един период от своето детство при тях.

- Точно е, че Душко е бил в нашия дом. Тъй като живееше на село, а искаше да тренира футбол, родителите го записаха при нас. Редовно си отиваше вкъщи при своите и те идваха да го виждат. Тогава нашата институция имаше и дял за деца без родителски грижи, но той беше сместен в интерната. Това беше отдавна, но си спомням, че беше упорит и по цял ден играеше футбол на училищния терен - разказа ни един от учителите в тази институция.

От друга страна, работещите в институцията "Ангелина Койич Гина" не искаха да говорят за даренията на Душко Тошич, но ни разкриха, че се гордеят с него.

- Душко беше добро и скромно дете. Винаги е искал да тренира. Той беше при нас три години, родителите непрекъснато го посещаваха. Вярвайте ми, ако съществува добър човек, то това е Душко. Той е надежда за всички хора, които са тук и свободно мога да кажа, че неговата съдба е като в онзи филм "Беднякът милионер" (на сръбски превода е "Милионер от калта" - б.р.) - каза ни един от работещите в Дома за деца без родителски грижа.

Своите първи футболни стъпки Душко прави в младежките селекции на Карабурма, а през 2010 беше на върха на своята кариера когато подписа за английския клуб Портсмут. Преди няколко дни Душко премина от Бешикташ в редиците на Гуангжоу за малко над 4 милиона евро, а клубът от Китай води сръбският специалист Драган Стойкович Пикси.

Борусия (Д) привлече трети нов - капитанът на Вердер срещу 24 милиона евро

Борусия (Дортмунд) завърши закупуването на още един футболист. От Германия стигат информации, че в петък нов член на "жълто-черните" официално ще стане и чудесният национал на Дания Томас Дилейни, като част от пълната реконструкция, която провежда новият треньор - швейцарецът Люсиен Фавре.

Това ще е една от най-добрите продажби в историята на Вердер, а заместник капитанът на "зелените" от Везер (носи често лентата в отсъствието на Златко Янузович) ще се пресели на Вестфален в трансфер на стойност 24 000 000 евро плюс 3 000 000 бонус, ако Борусия се класира в Шампионската лига през идния сезон.

От края на сезона в Бундеслигата трае догадката около бъдещето на Дилейни, 26-годишният универсален халф, който изигра чудесна година и половина във Вердер откакто пристигна от Копенхаген. "Зелените" за неговото идване през зимата на 2017 отделиха 2 000 000 евро, а освен Борусия за неговите услуги се интересуваха и клубове от Висшата лига на Англия, но не се споменава кои.

Самият футболист преди няколко дни пришпори Вердер да го продаде, тъй като го очаква Световното първенство в Русия, което, както казва, може да увеличи, но и да смали цената, така че рискът нараствал с минаването на времето. Представители на двата клуба са се договорили и в петък сделката ще бъде официализирана, а Томас Дилейни ще стане вторият най-скъпо продаден футболист на Вердер, след бразилеца Диего, който своевременно отиде в Ювентус за 27 000 000 евро.

Томас Дилейни ще бъде трето подсилване за Борусия от Дортмунд през това лято, след вратаря Марвин Хиц (Аугсбург, свободен играч) и Мариус Волф (Айнтрахт, 5 000 000 евро).

Първи избор на Борусия (Дортмунд) - 15 000 000!

Борусия изпрати предложение за Томас Дилейни...

Борусия от Дортмунд предложи 15 000 000 евро на Вердер за халфа Томас Дилейни! Както съобщава Билд "жълто-черните" държат да завършат трансфера преди Световното първенство. Дилейни в последните дни се споменава и като потенциално подсилване за Брайтън и Тотнъм.

Зад чудесния датски халф е много добър сезон в Бундеслигата. В 35 мача силният човек в средата на терена е постигнал три гола и е направил шест асистенции, но неговото присъствие на терена има много по-голямо значение за Вердер от статистическите показатели. В края на краищата, точно той вкара на Борусия преди няколко седмици за крайното 1:1.

Причината поради която в Дортмунд искат да завършат сделката възможно най-бързо е проста - Дилейни е в отлична форма и ако се разгърне в Русия цената му ще скочи допълнително със сигурност. Билд разкрива, че Дилейни е желание на бъдещия треньор на Борусия Люсиен Фавре, той ще бъде неговото първо попълнение. Датчанинът иначе е върховен професионалист, намира се в зенита на кариерата и има опит от участия в Европа с Копенхаген, откъдето дойде във Вердер срещу едва 2 000 000 евро. Силен е с топката, доста добър в техниката, отличен в скока. А обича и да стреля от дистанция. Много атрактивен футболист, модерен.

А сега, как Борусия може да победи финансово клубовете от Висшата лига, особено Тотнъм? Не забравяйте, че "жълто-черните" не са похарчили много от мултимилионните продажби на Осман Дембеле в Барселона и Пиер-Емерик Обамеянг в Арсенал. А това са почти 200 000 000 евро. Дилейни е в години в които иска да се доказва на най-високо ниво, а големият въпрос е дали в Тотнъм може да се пребори за място в титулярните 11. Реално - доста трудно. Тук в Дортмунд виждат своя шанс. Особено ако в събота подпечатат класирането в Шампионската лига...

Мертезакер: Вече не искам да се задушавам и повръщам

33-годишният немски защитник изненада футболната общественост с признанието, че не иска повече да играе за Арсенал, защото не може да търпи тежестта на големите мачове.

Бранителят на Арсенал Пер Мертезакер сподели, че заради физическия и психически "товар", който професионалният футбол носи със себе си предпочита повече да не играе за лондонския клуб.

Немецът от следващия сезон би трябвало да стане мениджър в академията на Арсенал, а в интервю за "Шпигел" разкри, че иска да закачи бутонките на пирона, за да се "чувства свободен".

"Всеки казва, че би трябвало да се наслаждавам на последната година на кариерата, да играя колкото може повече, но аз предпочитам да седя на пейката или още по-добре на трибуните... А тогава, за пръв път в живота, на над 30 години, ще бъда свободен", заяви Мертезакер.

Той имаше чудесна кариера. Игра на Световно първенство с националния отбор на Германия в своята родина през 2006, след това и в ЮАР, както и в Бразилия преди четири години, когато стана световен шампион. Все пак, всичко това за него е било голям стрес.

"Някога разбирате, че всичко ви е тежест, и физически и психически. Напрежението е много интензивно. Винаги в главата ми се върти този страшен филм, че ще бъда отговорен за получения гол. Ако привържениците празнуват е отлично, невероятно, но ако ви освиркват, чувствате се засрамено. Случва ми се преди големи мачове да ме боли невероятно стомах и искам да повръщам. Тогава започвам да се душа, толкова, че пускам сълза", разкри немският футболист.

Бившият играч на Вердер и Хановер призна, че и по-рано е размислял за пенсиониране след низ контузии с които се е сблъсквал през последните години.

Кармата е кучка: Заради Мондиала предал Исландия и станал американец - най-голямата грешка в живота

Иронията е чудо.

През 2013 година на него вероятно изобщо не му е идвало на ум, че футболният национален отбор на Исландия ще израсне до сериозна европейска селекция. Арон Йохансон е искал всичко и го искал веднага. Поканата от Юрген Клинсман е дочакал с отворени обятия. Взел американски паспорт и заменил статуса на младежки национал на Исландия за гарантирано място в националния отбор на САЩ.

"Моите шансове да заиграя на Световно първенство ще са значително по-големи в американския отбор", оправдал се тогава Йохансон докато исландците, несвикнали на такива прелитания, го нарекли предател.

И наистина, през 2014 година Йохансон е играл на Мондиала. В Бразилия. Американските медии в първи план изтъквали, че е роден в Алабама, че е посещавал Ай Ем Джи академията в Бредентън. Не говорили твърде много, че всъщност целият негов футболен талант е развиван в Исландия, първо във Фьелнир, после в Брейдаблик, докато през 2010 година не продължил професионалната кариера в датския Орхус, а по-късно в Хееренвен в Холандия, а после във Вердер.

Между другото, самият Йохансон не е предполагал, че заради този един мач на Световното първенство през 2014 година (играл е само срещу Гана, когато в 23-ата минута заменил Джози Алтидор) ще трябва в най-добрите си игрови години да пропусне Мондиал 2018, а и Европейското първенство през 2016 година. Никой не е предполагал, че Исландия ще се класира на два големи футболни турнира последователно.

Но съдбата си протегнала пръстите и се случило. Как го казват: кармата е кучка? 

Хърватска легенда забива голове, докато чака трансплантация на бъбрек

 
Бившият хърватски футболен национал Иван Класнич вкара седем гола в един мач на турнир по футзал.

Класнич два пъти премина през трансплантация на бъбрек. Първият път му е присаден от майка му през 2007 г, но организмът му веднага го отхвърли. След това бъбрек му дари и баща му, но неотдавна и този орган започнал да отказва, така че Класнич се намира в опасност за живота си.

Бившият хърватски футболист реши въпреки тежката болест да не се отказва от футбола. Той се пусна в турнир по мини футбол посветен на легенда на Вердер (Бремен).

В мача срещу Бохум (9:9) той отбеляза седем гола.

Тим Вийзе разкри защо се превърна в буца мускули

По-рано през това лято стана ясно, че бившият немски вратар Тим Вийзе спря футболната си кариера и се превърна в нещо силно приличащо на културист, въпреки че все още беше официално в редиците на Хофенхайм.

Вийзе, едва на 32 години, беше част от националния отбор на Германия на Световното първенство през 2010 г, а през 2012 г премина в Хофенхайм от Вердер (Бремен), но загуби титулярното си място през сезон 2012/13 г.

Въпреки че имаше договор до 2016 г, той беше освободен от Хофенхайм през януари тази година, след като стана ясно, че се е превърнал в подобие на Арнолд Шварценегер от Мистър Вселена, което му пречи да играе професионален футбол.

Вийзе е напълно неразпознаваем и беше осмиван от привържениците за промяната. По всичко личи, че на него не му пукаше особено, като се шегуваше, че "скоро ще съм толкова широк, че топката няма да може да мине покрай мен".

Шест седмици по-късно той признава, че промяната в тялото му е в реултат на опита му да се справи с напрежението от обидите на привържениците. А след като започнал да вдига тежести не можел да спре.

"Трябваше да се отърва от всички проблеми в Хофенхайм и започнах да се справям по този начин. Опитах да туширам негативите - не искам да участвам в състезания по културизъм, просто се забавлявах. Когато дойдох в Хофенхайм смятахме, че ще се борим за място в Европа. Тогава всичко се разви зле. Всеки път, когато губехме, изглеждаше, че вината е моя. Бях анализиран и критикуван, не отбора. Всичко беше свързано с мен. Въпреки моя опит и увереност, никога не се бях изправял срещу нещо такова. Кулминира в протест на привържениците пред офиса на клуба - фенски протест само срещу мен. Имаше само няколко привърженика, но това ме накара да се почувствам нежелан, не пожелавам това на никой футболист. Сякаш бях във филм на ужасите. Натискът беше нечовешки. Не можех да играя спокойно", споделя вратарят, който само за три години се превърна от участник на мондиал до човек с извънгабаритни мускули.

Най-тъжното е, че Вийзе отказал предложение да бъде резерва на Икер Касийяс в Реал (Мадрид), за да бъде титуляр в Хофенхайм, смятайки че така ще има по-голям шанс да е титуляр за Германия.

"Предпочетох да играя редовно. По онова време нямаше как да изместя Касийяс", заяви Тим.  По ирония на съдбата самия Касийяс загуби форма и титулярно място през последните два сезона.

"Вината си е моя и на никой друг. Професионалист съм достатъчно, за да изясня това за себе си. Трябва да се справя с факта, че не съм играл от година и половина", признава Вийзе, който прекара седем добри години с екипа на Вердер.

Дали ще се завърне на терена? Признава, че не знае отговора - ще трябва да загуби доста от теглото си, за да си възвърне подвижността. Предстои да разберем.

Манията на Байерн да бъде единствен в Германия

На 4 януари 2013 г нападателят на Борусия (Дортмунд) Роберт Левандовски подписа предварителен договор за 5 години с Байерн (Мюнхен). За втори пореден сезон клубът взима водеща фигура от най-големия си конкурент в последните години. Трансферът на Марио Гьотце беше „случайно“ обявен предварително, а той не игра във финала на Шампионската лига между двата клуба.

В Мюнхен страдат от манията да бъдат единствени в Германия и обезоръжават конкуренцията. Купувайки добрите играчи на останалите отбори в страната си спестяват и време за адаптация. От началото на Бундеслигата през 1963/64 г Байерн е взел четирима играчи от дортмундци – Томас Хелмер, Торстен Фрингс, Гьотце и Левандовски, но осем клуба са оставали без повече звезди през годините.

1 Нюрнберг – 9 играча

Аугуст Щарек (1968 г), Джони Хансен (1970 г), Бертрам Бейерлорцер (1981 г), Норберт Едер (1984 г), Роланд Грахамер (1988 г), Щефан Ройтер (1988 г), Манфред Швабъл (1989 г), Ален Сутер (1994 г) и Михаел Визингер (1999 г).

2 Шалке – 8 играча

Вернер Ипта (1963 г), Ханс Новак (1965 г), Бранко Облак (1977 г), Юрген Вегман (1987 г), Олаф Тон (1988 г), Томас Линке (1998 г), Хамит Алтънтоп (2007 г) и Мануел Нойер (2011 г)

2 Карлсруе – 8 играча

Курт Нидермайер (1977 г), Норберт Янзон (1977 г), Михаел Щернкопф (1990 г), Оливер Кройцер (1991 г), Мемет Шол (1992 г), Оливер Кан (1994 г), Торстен Финк (1997 г) и Михаел Тарнат (1997 г)

2 Байер (Леверкузен) – 8 играча

Хелмут Винкълхофер (1985 г), Алоис Райнхардт (1991 г), Жоргиньо (1992 г), Маркус Мюнх (1996 г), Роберт Ковач (2001 г), Зе Роберто (2002 г), Михаел Балак (2002 г) и Лусио (2004 г)

5 Вердер (Бремен) – 7 играча

Юрген Рьобер (1980 г), Марио Баслер (1996 г), Клаудио Писаро (2001 и 2012 г), Валериен Исмаел (2005 г), Мирослав Клозе (2007 г) и Тим Боровски (2008 г)

5 Борусия (Мьонхенгладбах) – 7 играча

Карл Дел`Хайе (1980 г), Лотар Матеус (1984 г), Щефан Ефенберг (1990 и 1998 г), Патрик Андерсон (1999 г), Марсел Янсен (2007 г), Александър Баумйохан (2009 г) и Данте (2012 г)

7 Щутгарт – 6 играча

Дитер Хьонес (1979 г), Бернд Мартин (1982 г), Томас Щрунц (1995 г), Джовани Елбер (1997 г), Пабло Тиам (2001 г) и Марио Гомес (2009 г)

7 Кайзерслаутерн – 6 играча

Херварт Копенхьофер (1969 г), Андреас Бреме (1985 г), Бруно Лабадия (1991 г), Марсел Витечек (1993 г) и Чириако Сфорца (1995 и 2000 г)