На днешния ден - Звездното европейско коронясване в Бари

Цървена звезда на днешния ден, 29 май 1991 година беше по-добра от Олимпик от Марсилия (0:0 - 5:3 след дузпи) във финала на Купата на шампионите и се качи на европейския пиедестал. В драматичен завършек след 120 минути решаваха дузпи, които в голове превърнаха подред Просинечки, Бинич, Белодедич, Михайлович и Панчев, докато Стеван Стоянович в първата серия спаси удара на Аморос.

"Искате ли да играете както вие искате и да изгубим или ще играете както аз казвам и да спечелим Купата на шампионите", сега вече е легендарна фраза, която треньорът на Цървена звезда Любомир Люпко Петрович е изрекъл две седмици преди финала на Купата на шампионите в Бари. Наясно, че е изминат дълъг път и е по-важно от всичко да се качи на стълбичката на победителите, чудесният треньор изненада всички с поставката на игра на "нула", предвиждайки, че най-големият сръбски клуб ще има най-големи шансове да спечели купата, ако се стигне до рулетката на дузпите. И всичко познал.

Цървена звезда дотогава е пленила с игра, имала големи майстори в Деян Савичевич, Роберт Просинечки, Дарко Панчев и останалите играчи с чудесна офанзивна мощ. Обаче, Люпко оценил всички предимства и недостатъци на своя отбор, силата на Олимпик в "триъгълника" Уодъл-Пеле-Папен и решил да попречи на вкарването на топката зад последната линия на отбраната.

В първите 15-ина минути Звезда успявала и да заплаши, междувременно, след шута на Бинич главно Олимпик опитвал да намери пукнатина в отбраната на Звезда, но Белодедич и Найдоски, с помощта на остатъка от отбора играли защитно без грешка. Колко е бил твърдоглав треньорът на французите Раймонд Гьоталс около Драган Стойкович свидетелстват и последните 10 минути на продълженията, когато пратил петата звезда на Звезда на терена. Пикси създал две сериозни възможности за Олимпик, но за щастие е останало и след 120 минути 0:0.

Решението е взето след изпълнение на дузпи. Просинечки опъна мрежата на Олмета с полувисок удар вдясно, а още в първата серия Стоянович със скок вдясно спаси удара на Мануел Аморос. Ще се окаже, че това е решаващо. Подред вкарват Бинич (също като Просинечки), Бернар Казони (отмерено, в дясната малка мрежа), Белодедич (по земя, в левия ъгъл), Папен (същата посока, малко по-високо и по-силно отколкото Белодедич), Михайлович (долу дясно, след като изкопа прилично количество земя) и Мозер (елегантно в десния ъгъл).

Възможност за триумф имаше Дарко Панчев, носителят на Златната обувка стреля близо до средата на вратата, но шутира силно и хвана Олмета в крачка, достатъчно за най-голямата радост в историята на клуба. Двадесет хиляди привърженици на стадион "Свети Никола" и милиони в Сърбия и света получиха най-хубавия подарък. Ще остане запомнено, че в Бари на 29 май 1991 година Цървена звезда се качи на върха на Европа против Олимпик от Марсилия 0:0 - 5:3 след дузпи, успешно завършвайки един петгодишен проект.

Цървена звезда - Олимпик 0:0 - дузпи 5:3

Цървена звезда: Стоянович, Югович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Михайлович, Панчев, Савичевич (85 мин - Стошич), Бинич

Треньор: Любомир Петрович

Олимпик Марсилия: Олмета, Аморос, Ди Меко (111 - Стойкович), Боли, Мозер, Жермен, Казони, Уодъл, Папен, Пеле, Фурние (72 мин - Веркрис)

Треньор: Раймонд Гьоталс

Стадион: "Свети Никола", Бари
Зрители: 56 000
Съдия: Тулио Ланезе (Италия)

Пътят до Бари - скок през "скакалците" до славата

Цървена звезда до трофея в Купата на шампионите стигна без загуба. Малцина очакваха след ремито с Грасхопърс в Белград (1:1), че югославският шампион в този сезон ще достигне върха. Кьозле тушира Маракана, а само Бинич успя да матира Брунер в мач в който Звезда не блестя, но изпусна няколко добри възможности.

Цървена звезда - Грасхопърс 1:1 (1:1)

0:1 Кьозле (17 мин)
1:1 Бинич (44)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович (80 мин - Шабанаджович), Марович, Югович, Белодедич, Василийевич, Просинечки, Стошич, Панчев, Савичевич, Бинич

Грасхопърс: Брунер, Майер, Гемперле, Грен, Колер, Гретарсон, Видеркер, Сутер, Кьозле (85 мин - Вега), Бикел, Де Висенте

Треньор: Отмар Хитцфелд

Белград, 19 септември 1990
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 60 000
Съдия: Карло Лонги (Италия)

От грешките се учи, в работата е спасението. И това е максимата, която треньорът Люпко Петрович насади на всички, особено на играчите на които промени манталитета ден след ден. Вместо години, които са изяли "скакалците", привържениците на Цървена звезда гледаха брутално газене на "скакалците" от Швейцария. Дарко Панчев с гол, а и с две предизвикани дузпи, които реализира Просинечки, а след това и с атака, която завърши Душко Радинович беше локомотивът, който повлече влака на Звезда до победата с 4:1 и класиране във втория кръг.

Грасхопърс - Цървена звезда 1:4 (0:1)

0:1 Панчев (12 мин)
0:2 Просинечки (48 - дузпа)
0:3 Радинович (59)
1:3 Кьозле (62 - дузпа)
1:4 Просинечки (84 - дузпа)

Грасхопърс: Брунер, Майер, Гемперле, Грен, Колер, Гретарсон, Щрудел, Сутер, Кьозле (70 - Хаслер), Бикел (60 мин - Сфорца), Де Висенте

Треньор: Отмар Хитцфелд

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Василийевич, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Стошич, Панчев, Савичевич (56 мин - Югович), Бинич

Цюрих, 3 октомври 1990
Стадион: Хардтрум
Зрители: 28 000
Съдия: Жозе Сантош (Португалия)

Глазгоу Рейнджърс беше противник във втория кръг. Шотландците през лятото направиха "дрийм тим" от английски, шотландски и холандски национали и имаха големи амбиции. Обаче, на пълната Маракана и без контузения Деян Савичевич, югославският отбор игра майсторски, победи с убедителното 3:0. Радинович с гол в ранната фаза на мача донесе сигурност, Просинечки и Панчев в продължението запечатаха съдбата на "рейнджърите".

Цървена звезда - Глазгоу Рейнджърс 3:0 (1:0)

1:0 Радинович (8 мин)
2:0 Просинечки (66)
3:0 Панчев (74)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Стошич, Панчев, Югович (89 мин - Момчилович), Бинич

Глазгоу Рейнджърс: Уудс, Стивънс, Мънро, Гоф, Спакман, Браун, Стивън, Фергюсън, Уолтърс, Джонстън, Хуистра (73 мин - МакКойст)

Треньор: Греъм Сунес

Белград, 24 октомври 1990
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 80 000
Съдия: Жоел Киню (Франция)

Знаеха в Лютице Богдан какъв пъкъл ги чака на "Айброкс" в реванша без оглед на преднината от 3:0. Петрович предвиди, че шотландците ще се откажат от игра и с дълги топки с повече нападатели ще опитат да настигнат изоставането. Мъдро подсили последната линия с петима играчи, като Белодедич игра либеро. И контузията на вратаря Стоянович не разклати белградския отбор, когато през второто полувреме Панчев постигна майсторски гол всичко беше решено. "Рейнджърите" успяха само да изравнят.

Глазгоу Рейнджърс - Цървена звезда 1:1 (0:0)

0:1 Панчев (53 мин)
1:1 МакКойст (79)

Глазгоу Рейнджърс: Уудс, Стивънс, Мънро, Гоф, Спакман (57 - Нисбет), Браун, Стивън, Додс (46 мин - Робъртсън), МакКойст, Хейтли, Уолтърс

Треньор: Греъм Сунес

Цървена звезда: Стоянович (46 мин - Калуджерович), Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Стошич, Панчев, Югович (89 - Юрич), Бинич

Глазгоу, 7 ноември 1990
Стадион: Айброкс
Зрители: 25 000
Съдия: Бо Карлсон (Швеция)

Звезда презимува, управата доведе Синиша Михайлович с рекорден трансфер, а клубът основно се подготвяше за четвъртфиналните двубои с Динамо от Дрезден, тогава изключително силен клуб от Източна Германия. Звезда изстреля три снаряда в мрежата на Кьолер и с убедителна победа с 3:0 трасира пътя в полуфинала. Просинечки и Бинич още до полувремето донесоха добра преднина, която увеличи Деян Савичевич.

Цървена звезда - Динамо Дрезден 3:0 (2:0)

1:0 Просинечки (22 мин)
2:0 Бинич (43)
3:0 Савичевич (57)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Михайлович, Просинечки, Югович, Панчев (89 мин - Стошич), Савичевич, Бинич

Динамо Дрезден: Кьолер, Шьослер, Либерам, Траутман, Бютнер, Керн (49 мин - Вагенхаус), Щюбнер (75 - Алиеви), Хауптман, Ратке, Рьослер, Гючов

Треньор: Райнхард Хефнер

Белград, 6 март 1991
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 80 000
Съдия: Алексей Спирин (Русия)

Цървена звезда повишаваше нивото на формата, играеше модерно, бързо и ефикасно, но реваншът в Дрезден започна с гол на Гючов. Нервността продължи кратко, защото югославският отбор бързо пое нещата в свои ръце, редуваха се възможности, а обратът бе видян едва след почивката когато Савичевич и Панчев завършиха хубави атаки. Привържениците на Динамо правиха безредици, така че съдията Аладрен в 79-ата минута прекъсна трайно мача, който по-късно беше регистриран служебно 3:0.

Динамо Дрезден - Цървена звезда 1:2 (1:0) - прекъснат в 79 минута

1:0 Гючов (2 мин - дузпа)
1:1 Савичевич (52)
1:2 Панчев (69)

Динамо Дрезден: Кьолер, Шьослер, Либерам, Траутман, Бютнер, Хауптман, Щюбнер, Пилц, Шолц, Рьослер (56 мин - Минге), Гючов (56 - Алиеви)


Треньор: Райнхард Хефнер

Цървена звезда: Стоянович, Радинович (70 мин - Марович), Михайлович (75 - Стошич), Шабанаджович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Югович, Панчев, Савичевич, Бинич

Дрезден, 20 март 1991
Стадион: Рудолф Харбиг
Зрители: 15 000
Съдия: Емилио Сориано Аладрен (Испания)
Мачът е регистриран служебно 3:0 за Цървена звезда

Байерн през този сезон беше сочен за един от трите най-големи фаворита за спечелване на Купата на шампионите. Обаче, Цървена звезда в най-добрия мач през този сезон прекъсна серията на баварците от 43 поредни европейски мача без загуба в Мюнхен и с голове на Панчев и Савичевич победи с 2:1. В първия мач от полуфиналите по-добре започнаха немците, защото поведоха чрез Волфарт, но всичко останало беше под знака на белградския състав. Майсторски водени от пейката, асовете на Звезда с игра съсипаха противника и е жалко, че не победиха по-убедително.

Байерн - Цървена звезда 1:2 (1:1)

1:0 Волфарт (34 мин)
1:1 Панчев (45)
1:2 Савичевич (70)

Байерн: Ауман, Ройтер, Пфлюглер, Колер, Аугенталер, Ефенберг, Бендер (78 мин - Щрунц), Швабъл, Волфарт, Тон (78 - Циге), Б. Лаудруп

Треньор: Юп Хайнкес

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Югович, Белодедич, Найдоски, Просинечки, Михайлович (88 мин - Стошич), Панчев, Савичевич, Бинич (89 - Тошич)

Мюнхен, 10 април 1991
Стадион: Олимпийски
Зрители: 65 000
Съдия: Хуберт Форстингер (Австрия)

Люпко Петрович с право се страхуваше преди реванша в Белград, непрекъснато повтаряйки че "немците са немци", че няма да се предадат и че Звезда на препълнената "Маракана" трябва да надмине изданието от Мюнхен, ако иска финал. И белградският отбор блестя, с гол на Михайлович водеше през първото полувреме, от ексхибиционизъм и желание за самоизтъкване не довърши надиграния противник. Наказанието бързо последва, Аугенталер и Бендер направиха обрат след почивката. Последва най-драматичният завършек на мач в историята, на енергията на публиката, с помощ на късмета "небето се отвори". След центриране на Михайлович, непохватна намеса на Аугенталер, някаква друга сила водеше топката над шокирания Ауман в мрежата за 2:2 и класиране за историческия финал с Олимпик.

Цървена звезда - Байерн 2:2 (1:0)

1:0 Михайлович (25 мин)
1:1 Аугенталер (62)
1:2 Бендер (66)
2:2 Аугенталер (89 - автогол)

Цървена звезда: Стоянович, Радинович, Марович, Шабанаджович, Белодедич, Югович, Просинечки, Михайлович, Панчев (89 мин - Стошич), Савичевич, Бинич (89 - Момчилович)

Байерн: Ауман, Швабъл, Бендер, Грахамер, Аугенталер, Ефенберг, Щрунц, Ройтер, Волфарт, Тон, Б. Лаудруп

Белград, 24 април 1991
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 80 000
Съдия: Бруно Галер (Швейцария)

Само Марович е запазил оригиналния екип от Бари

Последните мигове на финала в Бари. Дарко Панчев намести топката на бялата точка, засили се и постигна гол с цената на трофея в Купата на шампионите. Празнуване, радост, най-големият успех на сръбския футбол, а когато са такива ситуации футболистите обикновено остават без своите екипи, които подаряват на привържениците. Обаче, единственият екземпляр от оригиналния екип носен на този 29 май 1991 година е останал собственост на легендарния защитник на Цървена звезда - Слободан Марович.

Точно екипът на Марович е послужил на звездашите да направят автентична реплика, за да продължи историята на тази дреха.

- След няколко години, когато бях помощник-треньор в Цървена звезда, тогавашните хора в клуба, или са чули от някого или сам съм казал, че оригиналният екип е останал в мен. Тогава те имаха желание да направят реплика на този екип от 1991 година, така че моят послужи съвършено.

Известният защитник на сръбския клуб разказа и как е успял да запази своя червено-бял екип.

- Реших и преди мача, че тениската, без значение дали ще победим или изгубим, няма да разменям с никого. Казах си, че това ще ми бъде спомен за цял живот, играя финал в Купата на шампионите, това е нещо което се помни. Разбира се, случи се да станем първенци на Европа след което последва и празнуване, привърженици, които влязоха на терена, журналисти, фотографи... Всички искаха да им дадем екипите. Моите съотборници или замениха тениската с играчи на Олимпик или я подариха на някого, не размисляйки вероятно колко може да е значима. Аз си запазих екипа, тениската остана на мен - изтъкна Марович.

Още една интересна история има покрай екипа на Цървена звезда от Бари, и то онзи различният от останалите - вратарския. Стеван Дика Стоянович го подарил на един италиански журналист, който го преследвал след мача. Седем дни преди мача чак и му искал обещание, че ще му подари екипа от финала. Междувременно, тази година Дика разбрал, че екипът се намира в Цюрих при един сръбски гражданин, който му изпратил и снимка, за да се увери Дика, че не е измама. Стоянович, с усмивка на лице, каза, че сега опитва да откупи своя екип от Бари, но също така е щастлив, че поне знае къде се намира той.

Много анекдоти са свързани с Бари, но и с червено-белия екип, който са носили футболистите. Едно е сигурно - който и да има този екип в своя гардероб, може да бъде горд с всички момчета, които записаха най-големия успех на сръбския футбол.

Белодедич - Струваше си да се рискува заради Звезда

Миодраг Белодедич на 29 май 1991 година в Бари стана първият футболист, който с два клуба от Източна Европа, Стяуа и Цървена звезда, но и от две държави, спечели Купата на европейските шампиони и се записа в световните алманаси.

Малко играчи в света бяха от калибъра на Миодраг Белодедич, може би по всичко двойник тогава му е бил Франко Барези, капитан на Милан. Футболният интелект и елегантността в играта на един Франц Бекенбауер просмукана през четене на играта, техническа подкованост, дързост, Миле либерото от най-фина световна ковачница допълва с най-висшите човешки добродетели. Скромен, с голямо сърце, в отбора на Цървена звезда беше така необходимата стабилност в защитата, която помогна чудесният състав от звезди да се домогне до трофея в Купата на шампионите.

- Бях горд, особено след всичко през което преминах, за да облека екипа на Цървена звезда. Много рискувах и всичко това се изплати на терена. Затова и винаги повтарям, че си струваше да се рискува заради Звезда. Бяхме наясно с величината на успеха, но с оглед на всичко което се случи знаехме, че това трудно ще се повтори в бъдеще. От сегашния аспект на футбола в света, много време ще мине докато Звезда отново стигне до възможност да се бори за европейски трофей - реален е Белодедич.

Всеки мач в този цикъл в Купата на шампионите беше специален, подчерта Белодедич.

- Спомням си, че след ремито с Грасхопърс се питах какво ни се случи у дома да завършим 1:1. Бяхме фаворити, а не успяхме да победим. Все пак, имахме голям отбор, много самочувствие, за всеки мач се подготвяхме максимално. Люпко работеше над всеки детайл и всичко това с една цел - да победи противника. Затова и не изгубихме нито един мач в Купата на шампионите.

Глазгоу Рейнджърс и Динамо от Дрезден са победени на "Маракана" с по 3:0.

- С всеки успех се вдигаха атмосферата и самочувствието. При това, защитно бяхме наистина отлични, знаеше се кой какво прави, кой кого покрива, а напред имахме големи асове. И чудесната публика, която винаги ни е била голяма подкрепа. Преди всичко в Белград, но и в много мачове в гостувания се чувствахме като у дома.

И Белодедич оцени финала като атипичен мач за това поколение.

- Олимпик игра по-добре, повече напада, ние не успявахме да ги застрашаваме, но се бранехме организирано и те нямаха, да кажете, някоя колосална възможност.

Дузпите са лотария, допълва Миле и открива, че без оглед на общото впечатление, че дузпаджиите на Звезда са били спокойни и сигурни, не е било точно така.

- Едно е като гледате дузпите отстрани, а съвсем друго нещо когато вземете топката и тръгнете да биете. И то в такъв мач в който залогът е най-значимият трофей. Размисляте как да шутирате, къде, дали ще чакате вратаря или веднага ще се решите за страна. Ако топката бе отишла полувисоко той би спасил. Късметът ни погледна, не може без него, но като теглите чертата заслужихме да се увековечим. Времето е най-добрият съдия, Звезда тогава достигна върха и имаше достатъчно качество, храброст и късмет да се запише със златни букви в историята на европейския и световния футбол - гордо заключи един от най-добрите защитници на това време.

Бинич: Беше трудно да ни изгонят от тренировка

Драгиша Бинич беше много значим играч в отбора на златното поколение на Цървена звезда. Бърз като вихър, пробиваше всяка отбрана, а след това с асистенции и голове даваше голям принос за успехите през 1991.

"Бина турбо машина" често се чуваше песента на "севера" в това златно време посветена на Драгиша Бинич, един от най-бързите футболисти в Европа. Неговите спринтове в стил "когато Порше мине покрай фиатче" останаха впечатляващи точно както и неговата острота и ниво на самоувереност с което играеше. За него всеки мач беше специален, най-тежък онзи първият против Грасхопърс.

- Това ни беше най-слабият мач, а също така ключов. Защото тогава разбрахме, че няма "лесно", а всеки мач трябва да изиграем максимално и да не размисляме кой стои насреща. Мъчихме се само тогава, топката не искаше във вратата, а аз се скъсах от тичане и Бог ме награди с гол - припомни си Бинич.

Няколко важни неща са довели Звезда до трона, продължава вихровият нападател.

- Първо, във всеки мач влизахме със същата идея - отиваме да победим без оглед кой е противник. Днес като изброявате имената на съперниците мнозина казват "кои са тези Рейнджърс и Динамо Дрезден." А, Рейнджърс беше най-добрият клуб на Острова, всички национали, същият случай и с Дрезден. Ние ги разбихме в Белград с по 3:0, а не им позволихме да ни застрашат класирането в реваншите. Затова завършихме цикъла без поражение.

Атмосферата в състава все пак е била ключова, смята "Бина".

- Друженето е основата на всичко което днес е рядък случай. Повечето от нас не се разделяха, дружахме 24 часа, работехме почтено, а Люпко често не можеше да ни изгони от тренировка. При това, точно се знаеше кой какво прави на терена, кой кого покрива, къде трябва да отиде топката. Например, Радинович през това време играеше модерен бек от 21 век, но винаги го покривах в защита когато отиваше напред.

Самият финал е нервирал Бинич, защото Аморос не успявал да го спре, а е получил и жълт картон.

- И съдията при това изпусна да свири дузпа, защото играч на Олимпик игра с ръка, а това никой не споменава. Тогава се отдръпнахме, повече играех бек отколкото крило, а това съвсем не обичах. Междувременно, стигнахме до дузпите и бях прилично сигурен, че първите дузпаджии ще бъдат успешни. Слабо помнят хората, но срещу мен малцина вратари успяваха да разчетат в коя страна стрелям, а камо ли да спасят. Трябваше да изпълня или първата или последната дузпа. А, тогава Роби взе първата, аз втората. Дика ни даде "сила" и стигнахме до целта.

Последната дузпа на Дарко Панчев, голямо празнуване... Бинич си спомня, че не е бил наясно с успеха.

- Чувствах се някак сякаш всичко е нормално, сякаш сме осъществили още една победа в низа. По време на празнуването, след вдигането на трофея, мен веднага ме отведоха на допинг контрол. Държаха ме два часа, даваха ми бира след бира, а аз никога не съм пил алкохол. Напих се от две бири, после търсих вода да дойда на себе си и да дам проба. Едва по-късно се присъединих към празнуването в хотела.

Наясно с успеха е бил едва при пристигането в Белград.

- От посрещането едва започнах да се пълня с емоции. Първо празнуването на летището, шпалирът до стадиона, а тогава пълната "Маракана", ние излизаме от тунела. И сега се наежвам като се сетя за тези сцени. Тогава всичко ми слегна, емоциите, филмът за този незабравим път. Тогава със Стяуа бяхме единствените отбори в Европа, които са печелили Купата на шампионите с играчи от своите държави, защото и Миле беше сърбин. Можете ли сега да си представите Ливърпул само с англичани да спечели Шампионската лига? Невъзможно. Затова нашето достижение имаше такава голяма тежест и значение.

Политическата ситуация е допринесла Звезда да не повтори Бари, твърди Бинич.

- Планът беше отборът да остане заедно и да се подсили допълнително. Щяхме да се бием и в следващите две години, но политиката се намеси, разпадна се и отборът. За съжаление Цървена звезда остана без възможността за още някоя титла от КЕШ. Уверен съм в това, защото имахме мощен състав и атмосфера каквато нямаше никой в Европа. Днес с радост се сещам за тези златни времена - каза Бинич.

Марович: Рейнджърс игра със сила, ние с техника

"Бариевското поколение" лансира в звездите много големи футболисти, а един от тях беше Слободан Марович, технически отличен ляв бек, който беше много важна част от този шампионски състав. Припомни си популярният Маре мача против Рейнджърс в Глазгоу, пътят до финала и още много любопитни неща през сезона когато Цървена звезда стана европейски шампион.

Цървена звезда в 1/8-финала на тогавашната КЕШ премери сили с Рейнджърс от Глазгоу. В първия мач, избраниците на Люпко Петрович биха шотландците с 3:0, а в следващия завършиха 1:1, и така продължиха напред.

- Първият мач беше чудесен. Победихме ги с 3:0 пред пълни трибуни и осъществихме голяма преднина преди реванша в Шотландия. Междувременно, Глазгоу Рейнджърс тогава беше феноменален състав, който играеше разпознаваемия островен футбол и знаехме, че няма да бъде лесно в реванша. Ние бяхме такъв отбор, че с когото и да играехме, не се отказвахме от нашата тактика. Смятам, че това краси големите отбори. С когото и да играеш, искаш да надиграеш и победиш противника - започна Марович.

Все пак, припомни си Марович, че отборът е бил доста загрижен, защото капитанът Дика Стоянович трябвало заради контузия да напусне играта на полувремето.

- Контузията на Дика Стоянович след дуел с противников нападател малко ни загрижи. Той излезе при 0:0, а влезе да брани Желько Калуджерович, вратар, който дотогава нямаше опит в такива мачове. Всички мислехме как ще се справи той. Бързо получихме гол, но това ни направи по-сериозни.

А когато червено-белите станали сериозни, екзекутор не е бил никой друг освен "Кобрата".

- Панчев е вкарал много красиви голове, но мисля, че този в Глазгоу е най-хубавият, който е реализирал. Спомням си, като вчера, Роби финтира техен играч, центрира остра топка, а Панчев с почти ножица вкара гол. Наистина феноменално попадение. Всичко беше по-леко след това, отдъхнахме и спокойно приведохме мача към края.

Без оглед на голямата преднина от Белград, много сериозно се подходило и към реванша.

- Бяхме наясно, че играем против отбор, който наказва спада на концентрация. Те играеха с дълги топки, трябваше да се скача с тях и да се борим, но нашата идея беше да им отговорим на всичко това с напълно различен стил футбол, онзи, който ни красеше. Спряхме ги, държахме ги далеч и не им позволявахме много да заплашват. Можехме всичко това, защото имахме играчи, които бяха способни да задържат топката. Те играеха със сила, а ние с техника.

Като най-тежък двубой посочва двата мача против Байерн от Мюнхен.

- За мене това беше финал преди финала. И днес когато някой ме пита, винаги казвам, че това убедително е най-трудният двубой на пътя до трофея. Сигурен съм, че това беше впечатлението на целия отбор. Ние преди финала прекарахме седем дни в пълна изолация. Бяхме отпуснати, нямаше нервност, караници, напрежение. Сякаш не бяхме наясно с величината на този мач и сякаш цялата тежест от гърба свалихме с това, че преминахме Байерн.

Все пак, финалът е бил тотално различен от всичко предишно.

- Люпко преди мача ни обяви, че ще играем различно. Това беше защитна игра с цел да не се допусне гол, а съперника да нападаме с контра. В Олимпик от Марсилия играеха само национали тогава, но не се уплашихме. Имаше положителна тръпка, която ни даваше допълнителна сила. Беше напрегнато, но не преставахме да вярваме в това, че можем да бъдем европейски шампиони.

На 29 май тази година ще бъдат точно 29 години от спечелването на европейската титла от Звезда.

- Когато наближи тази дата, усещам някаква положителна тръпка. Много обичам да си спомням целия този сезон. Мина дълго време, но привържениците не забравят. Не забравяме и ние. Наистина съм горд със себе си, с поколението и клуба, че успяхме да осъществим този исторически успех - подчерта Марович.

Дика Стоянович: От Цюрих целта беше финал

Когато говорим за успехите на Цървена звезда по пътя към европейския трон, трябва да започнем от старта - мачът против Грасхопърс. Обаче, когато говорим за най-добрите играчи в тогавашната Купа на европейските шампиони, тогава трябва да отдадем голямо признание на единицата на Звезда, човешка и вратарска грамада, някой на когото Звезда е в сърцето от малък, но и човекът, който е записан в историята на футболната игра като капитан на единствения сръбски отбор спечелил "ушатия" трофей - Стеван Дика Стоянович.

Първата спирка на пътя на Цървена звезда към шампионския трон на Европа беше Грасхопърс. Първият мач е изигран в Белград пред препълнените трибуни на Маракана. Не върви по вода за домакините и от самото начало на европейската одисея попадат на швейцарско препятствие. Обаче, по думите на единицата на Звезда в състава на Люпко Петрович не е имало и грам съмнение в триумфа в двубоите с Грасхопърс.

- Всеки мач е труден сам по себе си. Началото по някакъв начин беше турбулентно. Не тръгнахме по най-добрия начин, а всякак искахме да стартираме с победа. Срещу Грасхопърс на Маракана хората очакваха наш триумф, но завършихме наравно 1:1. В нашия отбор нямаше съмнение дали в реванша ще сме с истинското си лице, но сред повечето привърженици навярно се вся страх да не отпаднем още в самия старт. Мнозина говореха, че сме добър отбор, но няма да направим много на терена. Драго ми е, че в Цюрих бяхме себе си и показахме силата на нашия отбор. В този реванш се видя колко потенциал имаме като състав.

Припомни си Стоянович и целия ход на първия мач против Грасхопърс, който изненадал домакините.

- Спомням си, че когато излизахме от тунела в първия мач чух виковете от трибуните. Стадионът беше пълен, беше хубаво време, а ние желаехме ново начало. Разбира се самият ход на мач не отиде в наша полза. Швейцарците при изпълнението на онзи пряк свободен удар с подаване разредиха нашата отбрана и така трябваше да се поместя, за да видя топката, а след това нямах шанс да я достигна, защото беше наистина прецизен удар. Въпреки това успяхме да изравним чрез Бине (Бинич - б.р.) преди края на първото полувреме. Много се написа как сме разочаровали, но ние знаехме, че само са ни изненадали. Бях убеден, че в реванша ще покажем кои сме и колко можем и бях прав.

Легендарният пазител на мрежата на Звезда се обърна и към факта, че целият негов период до финалния мач е белязан от необикновената и никога повторена грешка против Байерн в Белград.

- От моя ъгъл, трябва да призная когато някой иска да говори за този път към европейския трон, никога не получавам въпроси за Бари, а за полуфиналния мач с Байерн когато получих такъв гол. Това е съдбата на вратаря. Никой не говори за спасяването на гол във финала, а въпросите винаги са от типа - как се случи да получиш този гол между ръцете и краката - но това е така, грешките се виждат. Обаче, от тази гледна точка, на мен това ми е много симпатично, защото след моята грешка се класирахме на финала. Всичко завърши добре и съм много щастлив, че във финалния мач с Олимпик пазих цял мач така както трябваше. Така по някакъв начин допринесох отборът да спечели известния "ушат" трофей.

Като капитан на отбора, Стоянович е имал и допълнителна отговорност, а ни описа и как са изглеждали приготовленията преди финалния мач.

- Мисля, че имах по-голяма отговорност във финала заради грешката в мача с Байерн. Избран съм отстрана на отбора да бъда капитан, те ми дадоха доверие. Също така, всеки имаше доза отговорност, що се отнася до финала. Всички очакваха, че ще играем атакуващо във финала, просто бяхме такъв отбор, нападателен с много воля и желание. Имахме разговор преди мача когато Люпко ни пита дали искаме да играем както и досега и да не спечелим трофея или да играем както той смята, че трябва и да спечелим трофея. Нормално, всички казахме, че искаме да сме шампиони. Когато ни съобщи тактиката, имаше реакция по темата как ще вкараме гол, защото се решихме за защитна тактика. Люпко ни убеждаваше, че не трябва ние да вкараме гол, защото мачът ще завърши 0:0, ще играем продължения, каза, че аз ще спася една дузпа и ще спечелим купата. Буквално така говори, сега дали е предположил или е знаел, аз не знам, но се случи така.

Отборът в червено-бяло, който зарадва всички звездаши и истински любители на футболната игра е бил седем дни в карантина преди решаващия дуел с френския великан.

- Мисля, че влязохме спокойни в мача с Олимпик, защото целта на Цървена звезда от самото начало на сезона беше да стигнем до финала. На нас, когато преминахме пъклените дуели с Байерн и се докопахме до този финал, ни падна товар от гърба. Когато вече стигнахме до ситуацията да спечелим трофея, нормално беше и да се борим за тази възможност. Нямаше някакви напрежения в състава. Тази карантина и изолираност беше нещо добро за нас. Искрено, в един момент имаше "изкуствени напрежения", защото се приспахме по време на седемдневната карантина, така че беше естествено малко да се разбудим. Харесваше ни всичко това. Бяхме разделени от другите, нямаше покани за карти, никой не ни посещаваше, така че наистина можехме да се посветим 100% на мача против Олимпик.

Стоянович изтъкна, че червено-белите не са допуснали бързите играчи на Олимпик лесно да пробият защитната тактика на Люпко Петрович.

- За всеки спортист е нормално да усеща, в такива мачове, една доза положителна тръпка. Обаче, когато мачът започна емоциите полека изчезнаха и след първите намеси се чувствах както и на всеки предишен мач. Не сме били наясно с величината на този мач. Смятам, че преди всичко, Люпко много добре "разчете" играта на Олимпик. Цялата наша тактика беше такава, че да не оставим на Марсилия да е в нашата половина, да не ни излъжат да излезем напред. Имаха изключително бързи играчи като Папен, Пеле, Уодъл, които бяха непредвидими. Целта беше да не се залетим, за да не ни вкарат гол от контра.

Дика говори и за тези известни дузпи, които бяха като сметаната на тортата за белградския състав.

- През кариерата опитвах да си водя бележки кой играч къде стреля. Когато гледах по телевизията някой да изпълнява дузпа си записвах това в една своя тетрадка. Тук имах записано,че Аморос, който е първият техен изпълнител, е бил дузпа само веднъж и то в дясната страна на вратаря. Така че аз от началото реших да бъда спокоен и, когато той ритне топаката, с всички сила да тръгна надясно. Успях в това, но опитах да остана възможно най-спокоен и може би малко го озадачих, че останах на място. Имах и доза късмет, защото не би по земята, а полувисоко, което за вратарите е идеална топка за спасяване. С оглед на това, че имахме тази преднина от старта, нашите играчи може би бяха още по-мотивирани да не пропуснат нито една дузпа и всичко завърши така както искахме ние. Днес, след 29 години нашият успех в Бари има далеч по-голяма стойност - подчерта легендарният Стеван Дика Стоянович.

Скандал на стадион ЮНА! Привърженици на Партизан шамарили Саво Милошевич

Саво Милошевич е близо до напускане на Партизан, а причината не е само спортна, а и сблъсък, който треньорът имал с привърженици на черно-белите.

Всичко се разиграло в ресторанта на стадиона в Хумско, когато Милошевич чак получил и няколко удара от известни запалянковци на черно-белите.

Инцидентът се случил преди по-малко от месец. Няколко популярни привърженици ударили няколко шамара на треньора на отбора Саво Милошевич.

Те били недоволни, защото стратегът на Партизан не се появил среща с привържениците предвидена за ден по-рано. Милошевич дошъл в ресторанта точно в момент в който на съседна маса седели няколко привърженика.

Те го приближили видимо недоволни и след кратка разправия му ударили няколко шамара. Така завършило всичко.