Борусия (Дортмунд) привлече Дан-Аксел Загаду

Осемкратният шампион на Германия и участник в Шампионската лига Борусия (Дортмунд) привлече талантливия френски младок Дан-Аксел Загаду, 18, от ПСЖ преди началото на новия сезон.

Високият 1,95 м специалист в защитата, чийто договор в Париж изтече, е оценяван като един топ талантите на Франция и сега е ключов играч в националния отбор До 18 г, представяйки "сините" на всички младежки нива, като носи и капитанската лента. Загаду, за чийто услуги бяха заинтересувани редица топ клубове в Европа, е силен в борбата за топката и във въздуха, притежава отличен ляв крак, който ползва да изнася топката в предни позиции.

"Дан-Аксел Загаду ще бъде част от нашия професионален състав от юли. Ние осъществихме този трансфер с мисъл за бъдещето, напълно убедени сме в способностите на играча и гледаме с нетърпение да му помогнем да направи следващите стъпки на футболното си развитие като титуляр в Борусия", заяви спортният директор Михаел Цорк.

"Взех съзнателно решение да подпиша с Борусия, защото е топ клуб, който има доказан успех в интегрирането на млади играчи в първия отбор и продължава да ги развива на най-високо ниво", сподели Загаду, допълвайки: "Много съм развълнуван за новите си съотборници, впечатляващия стадион, прочутите привърженици и наистина се надявам да съзрея в наложен професионален футболист в Дортмунд!"

Загаду подписа петгодишен договор до 30 юни 2022 година.

Роналдиньо: Сърбия може да се гордее с Новак и Рамбо

Един от най-добрите футболисти в света за всички времена, Роналдо де Асис Морейра, по-известен като Роналдиньо, постигна световна слава в екипа на Барселона, но това не му попречи през този уикенд да свали шапка пред "вечния враг" Реал (Мадрид). Бразилецът преди всичко е въодушевен от качеството на показания футбол във финала на Шампионската лига изигран в Кардиф в който Реал срази Ювентус с 4:1. Бразилската легенда не пропусна да покаже, че цени и сръбските спортисти.

- Хубав финал беше. Хубава игра и на двата състава. Надявам се, че зрителите по света са се насладили на финалния мач както се насладих аз. Видяхме пет атрактивни гола, което е отлично за футбола. Щастлив съм, че Роналдо и Зизу изписаха нова страница история и че спечелиха втора купа подред. Наистина се насладих на този финален мач - заяви Роналдиньо в ексклузивно интервю за РТС.

Бразилецът гледал мача на круизен кораб, който отплавал от гръцкото пристанище Пирея към Миконос където се гледала срещата на палубата на кораба в присъствието на повече от 500 привърженици на футбола от цял свят.

Въпроси има много, а време малко. На въпроса кой е най-добрият футболист в света в момента Роналдиньо, двукратен носител на това признание, отговори без да се замисли:

- Кристиано Роналдо, разбира се! Резултатите, титлите, броят голове и неговата игра говорят достатъчно.

Някои смятат, че с оглед на невероятния талант и лекотата с която играеше Роналдиньо е можел да покаже още през кариерата си, в която е играл за Гремио, ПСЖ, Барселона, Милан, Фламенго, Атлетико Минейро, Керетаро и Флуминензе...

- Във футбола съм постигнал всичко което исках, а винаги ще има и такива, които смятат, че е можело и трябвало и още. Лично, нямам нито една неосъществена цел, защото постигнах всичко което желаех и спечелих почти всички трофеи. Аз съм щастлив и изпълнен човек заради това.

Първа асоциация със Сърбия са му Новак Джокович и Деян Рамбо Петкович, който в бразилския футбол си извоюва статус на легенда.

- Много повече следя футбола, но Новак Джокович го знае целия свят. Просто не съществува човек, който не е чувал за него. Разбира се, и Петкович е планетарно известен, така че можете да се гордеете с тях двамата.

Роналдиньо днес е световен посланик на футбола, заради което и бил в ролята на "капитан" на круизния кораб на Хайнекен по време на финала на Шампионската лига. Свободното си време използва, за да се посвети на другата си голяма любов.

- Това е музиката. Моята голяма любов. Наслаждавам се всеки ден и се опитвам да остана във футбола, а музиката е нещо на което се радвам еднакво - заключи Роналдиньо.

Любов към Звезда, която прекосява граници: Тате едва ни пусна в Сърбия, сега се гордее с нас

Федерика и Камила Федериги, сестри близначки, обожават Сърбия, Белград и Цървена звезда. Любим футболист им е Неманя Видич, човекът заради когото, както казват тези две симпатични девойки, започнало всичко. През този сезон са били на почти всички футболни мачове на Цървена звезда, дори и на мача от последния кръг на шампионата, когато "червено-белите" приеха нишкия Раднички.

Преди този мач на стадион "Райко Митич" посетиха редакцията на "Спортски журнал" и веднага заявиха в един глас:

- За нас Журнал е много значим по две причини. Първата, защото от него всеки ден сме учили кирилица, втората, защото най-обективно известява за спортните събития, за разлика от много други.

От сградата на Политика има чудесна гледка към Белград. Това въодушеви и тези две близначки, които от своята четвърта година живеят в испанския град Гранада. И веднага, гледайки панорамата на главния град на Сърбия, питаха една друга:

- Къде е оттук Маракана?

Историята за интереса към Сърбия, Белград и Цървена звезда датира откакто тези две девойки се заинтересували от футбола, а обясниха как е станало това, допълвайки една друга:

- От Сърбия се заинтересувахме още като бяхме много малки. Започнахме да гледаме футбол с нашия брат Федерико, а той обича Манчестър Юнайтед. Тогава любимите му играчи бяха Кристиано Роналдо, Рууни, Саха, а на нас двете Неманя Видич. Винаги сме обичали защитниците, а Видич беше опасен. Търсихме информация за него, видяхме, че е сърбин, а дотогава за Сърбия бяхме чували само лоши неща от типа "те воюваха, те са виновни за всичко"... Искахме да знаем дали това което сме чули е истина или не. Също така обичаме футбола и мисля, че разбираме тази игра. Особено ни интересуваха младите играчи, така намерихме Дарко Лазович, беше ни интересен, защото е играл за Цървена звезда, както и по-рано Видич. Започнахме да гледаме клипчета с него в интернет, видяхме, че е класен. За него нямаше информация нито на английски, нито на испански, само на сръбски. Така че трябваше някак и да учим езика - заявиха тези две симпатични близначки, които без да поемат дъх продължиха своята интересна история:

- Звезда започнахме да следим в последния сезон когато Роберт Просинечки беше треньор, 2012 година, когато Звезда спечели Купата. Когато разбрахме, че през следващия сезон Звезда ще играе в Европа, искрено нямахме представа, че квалификациите започват от юли. Тогава вече знаехме всички играчи, а след мачовете срещу Бордо всичко беше различно. Тогава разбрахме, че това е различна история, не е това Арсенал или Манчестър, Звезда е специална. Делиjе са на всеки мач, с голяма жар подкрепят клуба... Когато например гледате Арсенал, не трябва да знаете нищо за Англия или техния език. А когато търсите информация за Звезда веднага намирате нещо което има връзка със Сърбия, Косово, Делиjе. Тогава разбира се започва интерес за историята на Сърбия. Езикът го учихме чрез песните на Делиjе, всички песни за Звезда са наистина красиви.

Съществува нещо което свързва тяхната родна Аржентина със Сърбия, а както казват това е манталитетът на хората. Вероятно "скован" от подобните условия на живот, заради които трябвало да емигрират с родителите си.

- Семейството ни заради икономическата криза се премести от Аржентина в Испания през 2002 година. Иначе сме от Кордоба, въпреки че мама е от Росарио, като Лионел Меси. Хората там останаха без работа, както и нашите родители. Тате намери работа в Испания, така че пътят ни отведе в Гранада.

Връщаме се на Неманя Видич. Двете аржентинки си спомнят първия път когато са срещнали своя идол, заради който се "заразили" със Сърбия.

- Това беше на 13 февруари 2013 година, тогава Манчестър игра срещу Реал в Мадрид в Шампионската лига - заяви Федерика, а Камила продължи:

- Имахме тогава изпити в средното училище, но не искахме да пропуснем възможността да се запознаем с Видич, да си сбъднем мечтата. Знаехме в кой хотел е настанен Юнайтед, чакахме цял ден, успяхме тогава само да ги видим, без да се срещнем. На следващия ден играчите на Манчестър излязоха на разходка, а ние имахме сръбско знаме и екип с името на Видич. Тогава се снимахме, но излязохме зле, така че тези снимки никъде не сме публикували. Тогава не знаехме сръбски, в този ден решихме да го учим. Неманя ни пита откъде сме, а му обяснихме че обичаме Сърбия заради него с посланието да се върне в Звезда. Той се посмя.

Тогава тези две девойки твърдо решили, че ще отпътуват за Сърбия с желание да видят, колкото и чудно да ни звучи, "държавата на своите мечти".

- Правехме план, а в края на май Звезда играеше два мача за четири дни, срещу Слобода в Белград и с Войводина като гост, идеално за нашето идване в Сърбия. Иначе причината защо отседнахме в Нови Сад е наистина невероятна. Насред Гранада при возене с автобус, питах Камила дали знае какво означава "сърцето мое завинаги е с теб". Дойде една жена и ни пита дали говорим сръбски. Оказа се, че тази жена е испанка, но преподава испански в Нови Сад. Останахме в контакт, като тя ни свърза с нейни ученици, които ни помагаха със сръбския, а ние на тях с испанския. Една от тези девойки беше пламенна привърженичка на "червено-белите", отседнахме при нея, само на 16 години, колкото имахме тогава. Изгубихме и двата мача тогава - каза Федерика, през смях.

В Белград се запознали и с другия си идол, сега титуляр в италианския Дженоа, а тогава водещ футболист на "червено-белите" Дарко Лазович.

- Дълго чакахме да се запознаем, а когато най-сетне това стана плакахме. Не говорихме много, от въодушевление останахме без думи. Беше хубаво, но кратко.

Междувременно са посетили Сърбия още веднъж, а тогава за пръв път са били в северната трибуна на най-големия стадион в страната.

- Срещу Нови Пазар през септември 2015 година за пръв път бяхме в севера, преди това бяхме гости във ВИП ложата на клуба. Това беше нашата първа победа на Маракана. През този сезон бяхме на всички домакински мачове на Звезда, разбира се винаги в севера. Ходихме и на някои гостувания с Делиjе.

В един глас отговориха на въпроса коя им е любимата песен за Звезда:

- Добре знай! Това беше първата песен, която учихме. Може би и "Нека на Маракана се върнат славните дни", има чудесен текст. Както и всички останали песни.

В Сърбия, чрез програмата Еразмус са получили стипендия, в Университета в Нови Сад. Това е третото идване на тези симпатични аржентинки в страната.

- За съжаление само за един семестър, защото Сърбия не е член на ЕС и правилата са такива. През юли се връщаме в Испания, пълни с чудесни впечатления, с приятелства за цял живот.

Тежък, твърде тежък сезон за звездашите, знаем, че всичко е наместено

В годината в която са били на почти всички мачове на Цървена звезда нямаха късмет "червено-белите" да спечелят поне един трофей.

- Тежък, много тежък сезон! Жал ми е, това беше единствения път да имаме възможност да отидем на всички мачове на Звезда, а точно сега се случи да не спечелим титлата. Знаем, че всичко е наместено, или за тях или за Партизан, или за Войводина. Искрено, беше и лоша атмосферата на трибуните, много по-малко хора идваха, имаше доста разочарования. Мачът срещу Вождовац беше наистина ужасен, в един момент видяхме как всички си тръгват, отиде си Грофа, отиде и титлата... Въпреки че бяхме там с Делиjе, нищо не можехме да направим - споделят най-известните близначки привърженички на Цървена звезда.

Едната от тях има и решение за оправяне на клуба:

- Бих предпочела, ако трябва, като Рейнджърс да отидем в пета лига, да се изчистят всички дългове. Аз бих продължила да гледам всеки мач, без значение колко пари са ми нужни затова. Но, знам, че няма да бъде така - сподели Федерика.

Тате едва ни пусна в Сърбия, а сега се гордее с нас

Когато за пръв път дошли в Сърбия Федерика и Камила са били малолетни. Трябвало да получат разрешение от родителите. Както казват, с мама нямало проблем, но тате бил шокиран като разбрал за плановете на най-младите от четирите си деца.

- Когато казахме на тати, че сме планирали всичко около идването в Сърбия, че билетите не са прекалено скъпи, че имаме къде да отседнем, неговата реакция не беше най-положителната. Тогава той каза много лошо за Сърбия, заради медийната картина, която е създадена в Испания. От друга страна, мама винаги е вярвала в нас. Когато се игра Световното първенство по баскетбол, хората ни разпознаваха в Мадрид, а тогава тате не можеше да повярва колко са любезни сърбите. Сега се гордее с нас, въпреки че за разлика от мама още не е бил в Сърбия. Мама иначе каза, че се чувства като в Аржентина, че е намерила всичко което в Испания иначе ни липсва от родината. Имаше предвид преди всичко характера и манталитета на хората. А ние двете имаме още една много важна причина, която там няма, а тя разбира се е Звезда!

Сръбските момчета са най-хубави

Въпреки че признават, че не обичат твърде много нощните излизания, не са останали равнодушни към момчетата в Сърбия.

- Това не трябва да го пишеш! Много съм влюбена, в един звездаш, не знам дали и той ме обича - с усмивка казва Федерика, която добавя:

- Никога в живота си не съм се влюбвала, а да не е имало връзка със Звезда или моето куче. Главно, момчето трябва да е хубаво, да е за Звезда, да е сърбин.

Камила обясни, че имат и приятели, които подкрепят Партизан:

- Всеки път преди дерби той ни предлага да се обзаложим, че ако те победят, аз трябва да си кача снимка с екипа на Партизан. Казах му, че е луд, а понякога ако изгубим ми се иска да го блокирам след мача, наистина ме нервира. А що се отнася до момчетата, няма по-хубави от сръбските. А към нас се отнасят наистина добре.

Ало, полиция, пратете патрулка, откраднаха ни две точки

Привърженик на Бока Хуниорс не могъл да се помири с дузпата в 96-ата минута от която славният клуб получил гол и останал без важна победа, така че се обърнал за помощ - към полицията!

За истинските футболни фанатици, не съществува по-лошо усещане от онова когато техният отбор получи гол в последната минута. Само онези, които са вкусвали от това, знаят какво е усещането в стомаха. Знаят колко само една топка в мрежата на обичания клуб умее да заболи и колко във футбола всъщност е тънка линията между щастието и тъгата, победата и загубата.

Някои от тях, наистина, се чувстват сякаш са ограбени. Но буквално. И са готови на всичко, за да "намерят правдата". Такъв пример стига до нас от Аржентина, държава която обожава футбола и в която тази игра е като религия.

През този уикенд, Бока Хуниорс, най-популярният тамошен клуб, завършил само 1:1 в гостуване на Хуракан. Домакинът изравнил в 96-ата минута, и то с гол от дузпа, а така съперникът Ривър Плейт намалил разликата само до точка. За един от привържениците, това било твърде много. Не е можел да замълчи на съдийската кражба заради която неговият клуб е останал без важни две точки, така че потърсил помощ - в полицията! Телефонният разговор протекъл така:

Привърженикът: Добър ден.

Полицията: Добър ден.

Привърженикът: Искам да съобщя за кражба.

Полицията: Кажете, къде?

Привърженикът: Адресът е Парк Патрисиос, 2400 Амансио Алкорта (стадионът на Хуракан - б.р.)

Полицията: Колко души има в момента там?

Привърженикът: Около 50 000

Полицията: 50 000? Какво са ви откраднали, господине?

Привърженикът: Две точки.

Полицията: Две точки? Не разбирам? Откраднали са две точки от вас?

Привърженикът: Да, съдията им свири несъществуваща дузпа точно сега. Открадна ни две точки, искам да разследвате това.

Полицията: Господине, това е линия за спешни случаи, знаете ли, че това което правите е наказуемо по закон?

- Пиииииииииипппп......

Може би от страх, но само затворил слушалката... За съжаление, както пишат тамошните медии, наистина ще трябва да се изправи пред глоба. Не разбират в полицията тази емоция и как южняшката кръв умее да заври когато става въпрос за футбол.

Дали и вие някога сте пожелавали да направите нещо подобно?

Отворено писмо на Ханс-Йоаким Ватцке до всички привърженици на Борусия (Дортмунд)

Ханс-Йоаким Ватцке се обърна към всички привърженици и членове на Борусия (Дортмунд) в отворено писмо, декларирайки: "Винаги съм поставял добруването на Борусия над всичко останало."

Драги членове,
скъпи привърженици на Борусия Дортмунд,

ние току що завършихме сезон, който е труден за описване с думи и не може да бъде разгледан с няколко изречения. Сезон, който ни повлия много, много дълбоко. И докато кулминира в страхотен триумф в Берлин в събота, има някои неща, които се нуждаят от обяснение. По тази причина предприех необичайната мярка да се обърна директно към вас с отворено писмо.

Загубата на Матс Хумелс, Илкай Гюндоган и Хенрих Мхитарян; въвеждането на множество млади и невероятно талантливи играчи; дълготрайното отсъствие на няколко футболисти, които като ключови играчи и опитни бяха ключова част от нашия план на този етап за рязка промяна: тези предизвикателства сами по себе си щяха да са достатъчни за този сезон. Сблъсъците при домакинството на РБ Лайпциг скоро след зимната пауза и последвалото затваряне на Южната трибуна ни разтърсиха. И със страхливата бомбена атака срещу нашия отбор, трябваше да изживеем това преди мача от Шампионската лига срещу Монако, което отиде твърде далеч отвъд всичко което можехме да си представим. Целта на нападателя беше да убие хора в клубния автобус. Най-голямото чудо и, същевременно, най-големият дар в историята на Борусия Дортмунд беше фактът, че никой не загуби живота си в този ден. Нашата благодарност за това е екзистенциална и е нещо което дори не можем да сравняваме с благодарността, която изпитваме при спечелването на трофей.

В светлината на тези събития, нашето спортно представяне е повече от впечатляващо. Сезон 2016/17 донесе на Борусия класиране в европейски турнири за осма поредна година (шест от тях в Шампионската лига). В края на сезона си осигурихме третото място в Бундеслигата с вълнуваща победа над Вердер Бремен. Достигнахме финала за Купата на Германия за четвърта поредна година - рекорд. Донесохме купата у дома от Берлин и я представихме пред всички вас в парад на победата в неделя. Да сме способни да празнуваме такъв успех с четвърт милион души по улиците ни прави горди и благодарни. Побиват ни тръпки. Искаме да ви благодарим затова!
 
Благодарение на всеки в клуба, който помогна да преминем тези изпитателни времена. Разбира се, благодарности и голямо уважение към всички наши играчи, които излязоха от ситуацията по-силни вместо да бъдат смазани. Този състав сътвори история. Но, това се подразбира, благодарност също така за нашия треньор Томас Тухел и неговия щаб!

Фактът, че Борусия Дортмунд и Томас Тухел се разделят предизвика критика и липса на разбиране от някои части от нашата фенска база. Ние, хората отговорни за борда на управление, и комитетите в клуба, можем да разберем това. С Томас Тухел начело, Борусия се наслади на две успешни години в които нашите спортни цели бяха постигнати. Все пак, ние - спортният директор Михаел Цорк и аз - невинаги се виждахме очи в очи с треньорския щаб през този период на сътрудничество. Когато става въпрос за лидерски отговорности, не е важен само резултатът - и в тази перспектива, Борусия Дортмунд не се различава от всеки друг спортен клуб или бизнес. Също имат значение и основни ценности като доверие, уважение, възможността да се комуникира и работи като отбор, автентичност и идентифициране. Качества като надеждност и лоялност.

За съжаление, ние вече не вярвахме, че настоящият треньорски щаб ни предоставя основа за успешно бъдещо сътрудничество базирано на доверие. По тази причина, след интензивни разговори и редица дискусии, ние решихме, че най-добрата мярка ще бъде да не продължаваме сътрудничеството с треньорския щаб след края на сезон 2016/17. Това взаимно решение е единодушно подкрепено от всички комитети в клуба. Искам да ви помоля да разберете, че ние не можем и няма да дадем прецизни обяснения на този етап или в бъдеще. Защитата на доверието е ключов компонент на лидерската култура през повече от десетилетие откакто съм тук.

За мен, важно е да се изясни, че това решение не е взето на основата на това дали двама души могат да се насладят на бира заедно или да изиграят игра на карти. Ако банализирахме нещата по такъв начин, ще сме безотговорни и лоши във вземането на решения. Също така аз не споделям мнението, че управленският персонал в клуб и треньора винаги трябва да са най-добри приятели. Специалната връзка, която ние, в частност Михаел Цорк и аз, имахме с Юрген Клоп никога не е била критерий по който сме оценявали нашето сътрудничество с Томас Тухел и никога няма да е критерия за който и да е бъдещ треньор на Борусия.

Искам да уверя още едно нещо: откакто аз работя на позиции с отговорност в Борусия Дортмунд, винаги съм поставял добруването на БВБ над всичко останало. Същото важи за Михаел Цорк, Томас Трес и нашият президент Д-р Райнхард Раубал, както и членовете на нашите комитети. Борусия Дортмунд се научи от провалите, които доведоха клуба до ръба на банкрута през 2004/05. Всички ние анализираме нашите действия със самокритичност, никой не вярва, че е по-важен от клуба и никой не поставя лични суети над интересите на Борусия Дортмунд.

Вие, драги членове и привърженици на Борусия Дортмунд, помогнахте на клуба в някои трудни времена в изминалите няколко месеца със своята безусловна подкрепа. Още веднъж, благодаря ви затова. Искам да завърша с молба към вас да продължите да имате пълно доверие в Михаел Цорк и мен, както и във всички други хора на отговорни позиции в Борусия Дортмунд - както с постоянство правите през последните години.

Ваш Аки Ватцке

Борусия (Дортмунд) освободи Томас Тухел

Осемкратният шампион на Германия Борусия (Дортмунд) и треньора Томас Тухел се разделиха. Това стана след разговор между изпълнителния директор Ханс-Йоаким Ватцке, спортния директор Михаел Цорк, Томас Тухел и неговия съветник Олаф Майнкинг, която се състоя днес.

Искаме да благодарим на Томас Тухел и неговия треньорски щаб за спортните успехи, които постигнаха в Борусия, които достигнаха заслужен връх миналата неделя, когато клубът победи Айнтрахт (Франкфурт) във финала за Купата на Германия в Берлин. Пожелаваме на Томас Тухел всичко най-добро в бъдещите му професионални занимания.

Като работодател, Борусия (Дортмунд) няма да коментира в детайли причините за раздялата, която е резултат на по-дълъг процес и е подкрепена от всички комитети в клуба. За доброто на всички участващи страни, молим за разбиране на нашето желание, че няма да бъдат правени заключения на основата на слухове или без допълнителна информация.

Борусия подчертава важността на факта, че причината за раздялата не е неразбирателство между двама души. Доброто на клуба Борусия (Дортмунд), което е много повече от спортен успех, винаги ще бъде по-важно от отделни личности и всякакви различия, които може да съществуват между тях.

Касийяс: На 14 завиждах и се дивях на Буфон

Икер Касийяс и Джанлуиджи Буфон. Няма много вратари през последните 20 години, които могат да се поставят в същата равнина с такива величини. Единият е легенда на Реал, другият на Ювентус, а и двамата са от най-големите, които европейският футбол някога е имал.

Днес са големи приятели, спечелили са почти всичко което може да се спечели, но на Буфон му липсва онзи най-ценен трофей в клубния футбол, който ще се опита да вдигне в събота в Кардиф.

Въпреки че ще подкрепя своя Реал (Мадрид) Касийяс смята, че в този момент няма човек, който да заслужава повече купата на Шампионската лига от Буфон.

"Ако не му е противник Реал (Мадрид), с цялото си сърце бих искал да спечели трофея. Той е спечелил почти всичко, но този трофей пропусна и все още има тежест за него. Направи чудесен сезон и отново е на финал. Това за нас "старите хора" е отлично. Мисля за себе си, Петър Чех. Това показва, че и на 39 години се усещаме добре и още сме конкурентни", заяви Касийяс в голямо интервю за "Гадзета дело Спорт".

Въпреки че разликата между тях е три години, Касийяс признава, че Буфон му е бил пример в началото на кариерата.

"Той започна да пази на 17, тогава аз бях на 14. Беше невероятно да се помисли, че момче което е малко по-голямо от мен вече беше на нивото на Парма. Това беше истински пример, дивях му се и завиждах. Това траеше кратко, защото когато аз започнах да пазя за Реал през 2001 г, той премина в Ювентус. Оттогава продължихме заедно".

От легендарния Лев Яшин още не се е появил вратар, който да получи признание за най-добър играч в света, въпреки че мнозина са заслужавали.

"Може би някой от вратарите е можел да победи, но това е сложно. Имало е моменти в които можехме да се борим за Златната топка, мисля за Шмайхел през 1999 година и Оливер Кан през 2002 година. Аз никога не съм бил в тази конкуренция, ние вратарите сме маргинализирани. Само Яшин е спечелил през 1963 г, а това в този момент ми изглежда като полет до Луната".

Въпреки че в Порто има възможност да остане за още един сезон най-вероятно няма до остане на Драгао. Що се отнася до желанието, тук няма дилема.

"Други опции? Ювентус! Не, сериозно, те трябва да вземат Донарума. Да го дадат под наем за година-две, докато Буфон не се пенсионира, а тогава да го вземат в Торино. Ако трябва да залагам на някой млад вратар, то това ще е на него. В Европа няма играч до 18 години, който да притежава такова качество. Ясно е, че трябва да съзрее с година или две, но неговите качества са очевидни. Що се отнася до мен, Серия А е добра възможност. Там има големи отбори, а аз обичам Италия и нейния футбол. Сега съм в Португалия, но бих искал да дойда в Италия, и отново да играя срещу Джиджи. Това би било чудесно".

Първата среща беше преди повече от десетилетие.

"За пръв път се срещнахме в полуфиналите на Шампионската лига през 2003 г. Беше 2:1 за нас на "Бернабеу", а тогава загубихме с 1:3 в Торино. Буфон спаси дузпа на Луиш Фиго", припомни си Касийяс.